И пак съм дошла – обич да си взема,

сгушена в прегръдка – виртуално-земна.

Пак съм притихнала, пак във безвремие -

тук в къщурката ни, най-гостоприемна!

 

И с трепет скачам – стаичка напред, стаичка назад.

Толкова е топло, толкова е светло -

някак свидно ми е и приветно!

 

Всичко споделено свивам – във един сърдечен джоб.

Мисли, вдъхновения – попивам – тук са винаги в обхват.

Вдишвам позитивното (аз съм негов роб)

и жунглирам си с усмивки – смело и с похват!

  Какво да се прави?! Уж за малко, уж за едно бързо кафе, уж нямаше време.... 
  Уж, уж, ама животът не е само задачи! Има едни оазиси, които аз наричам душевни еликсири - те са навсякъде по пътя ни и ако не поспрем, ако не отпием глътка "живот", тялото ни ще се съсухри и вкамени от студ!!! Тук е моят виртуален оазис и не за първи път усещам, че глътката се е превърнала в чашка, чашката - в две, а накрая - около мен хаосът е развил космически размери, манджата - загоряла, децата - гладни, къщата - във вихър :) Но..... и аз съм човек - изтъркано правило, но пък универсално! Затова се позачетох, даже се вдъхнових поетично и няма как да го разберете, ако не го споделя!
  Това лежерно стихче се роди тази сутрин между шума от дъждовни капки, между две чаши кафе и провокирано от уютното гостоприемство на всички вас! Хубавите мисли трябва да бъдат изказани, това за мен е закон. Ето една порция хубави мисли, след която най-безцеремонно ще си очаквам коментарите! :)))
  Прегръдки за всички и благодаря, че ви има!

Този носител на вдъхновение! Ама хубаво прави, да знаеш! Няма да му се разсърдим, а ще се усмихваме, нали? С онези, от твоите искрени усмивки!

На линия сме цяла сутрин! За теб не знам, но аз така се скатавам днес от задачите, че неизвиненото в дневника ми е вързано вече. Винаги се чувствам добре при вас, честна дума. Обичам "блогови" дни :)
Поздрави пак!

на един дъх...си го написала!:)Много светло и топло ми стана и на мен!Позитивното и усмивките са твой любим похват Бени!:)) Благодаря!
Въпреки дъждовното време запази вдъхновението и хубавото настроение!

Винаги се зареждам с голяма доза положително настроение, като чета постингите ти... Поздрави и хубав ден! :)))

Заразни са и вече ми липсваха. Вярно е, че вън може и да вали, но тук в блоговата къщичка е топличко, уютно, слънчево, та затова и аз ще подскачам с теб от стаичка в стаичка, където ни очакват усмихнатите стопани-блогери. Много настроение има при теб, Бени! Хм, знаех си аз, че ще сътвориш някой еликсир ( при мен дойде мирис на загорели манджи:) и сякаш те виждам потънала в сладки мечтания с чашка кафе.
„И пак съм дошла – обич да си взема, сгушена в прегръдка – виртуално-земна.“ - толкова ми хареса този израз! Да, това е усещането. Прегръдка с обич и от мен, мила Бени!

Мила Бени, толкова светлина, толкова топлина и обич едва ли някой друг може да събере в такъв кратък текст като този, който си ни споделила и сега "най-безцеремонно си чакаш коментарите":)))
Това за чашката-две и пристрастяването - то си го знаем всички: и моите гости ядоха миналия ден тиква на фурна "ала крем карамел" - така се беше причернила, та чак карамелизирала /е, притесних се малко, но им казах, че в БГ тъй най-ги обичаме тиквите - и те повярваха и взе, че им хареса, но аз 3-ти ден разкисвам тава:))))/
Стихчето ти е хубаво - много ми харесаха тия подскоци от стаичка в стаичка - направо си те представих! Обожавам дъжда - той ми носи толкова блогово време! Но се притесних за тебе - децата гладни, мъжът сърдит:))))) Макар че с твоята усмивка, оная, която всички познаваме, широката, позитивната, добрата - сигурно си ги омилостивила на часа. Бъди ни жива и здрава, мила Бени - и нека "блоговото време" продължи! Прегръдка!

Наистина на един дъх, но вдъхновено от вас :)
И аз ти благодаря, Еми! Настроението трябва леко да загрява още отсега, защото празниците са вече на лице. Единствена мярка е нужна за стомасите - да не ги тъпчем с всевъзможна храна покрай трапезите..... , както днес май направихме с Никулден :))
Поздрави и за теб! ;)

Аааа, само с една голяма доза ли?? Поне две си вземи :)))
Благодаря ти! Денят наистина беше хубав, да идва следващият :)
Поздрави и за теб!

Мила Бени, специални поздрави и прегръдка от нашата приятелка Flymore!
Поговорихме си по телефона и тя ме помоли да ти предам колко много и липсваш ти, както и останалите приятели от блога. Има проблеми с техниката (лаптопът я е предал) и тъгува, че не може да се включва, да коментира, да пише, но си представя слънчевото настроение, което струи при теб. E, думичките ми изневеряват и ми е трудно да предам посланието и към тебе, но това със сигурност е красноречиво <3<3<3

Васе, да ти кажа относно загорялото - рибката знаеш ли с каква хубава коричка стана - мммм, хрупкаво-препеченка :))). Малко трудно ще изчистя тавата, но кой виден Водолей признава падения?? От трънче цвете правим, нали?!
Радвам се, че съм те заразила, но той вирусът с усмивките все не стихва. Ти пък ме зарази със себе си - подвластна съм на цветното ни приятелство! А като дочитам коментара ти, как си ме представяш с чашката кафе, сега я обърни на каничка винце, дай едно "наздраве" и .... ех, че прекрасен живот :)))
Благодаря ти, че си наоколо, прегръщам те!

Ах, ти, хитруша такава, така сме ги обичали ние в БГ-то :))))) Мммм, бих опитала тиквен крем-карамел, хич не звучи зле.
Стихчето ми не е лошо - става за трети клас, но аз пък да не съм поетеса де, нали?! :) Честно казано, така отвътре ми се прииска да ви напиша нещо кратко и леко, за да стигне максимално бързо до вас. А за вкъщи не се притеснявай. Ако питаш моите хора, те май от намръщената ми физиономия повече се омилостивяват, като скръцна лекичко ей така....... :)))
И от мен една прегръдка!

Каква изненада! Много благодаря за включването ти от името на flymore!
Това с изневярата на лаптопите, таблетите, телефоните и др. "изчадия" на съвремието ми е до болка познато :((( Нали даже разказвах нашироко за летните емоции покрай него.
Хубава вечер и още усмивки!

Ето ме и мен тук, "в къщурката ни, най - гостоприемна!" И след чашата празнично вино - опиянението от топли - топлички думи! Чета усмихната и ми е ведро, и си мисля какъв странен палавник е дъждът и как освен тъжни локви по паважа може да донесе и радостта от едно такова цветно приятелско общуване. Бла - го - да - ря за светлия лъч, Лъчиста Бени, и прегръдка! Хубава вечер и пъстра неделя! С усмивки! :)))

Когато споделим с някой, че той ни носи радост и положителна енергия, лицето му веднага грейва, забелязала ли си? Аз търся светли хора, а имам усещане и че често ги срещам уж случайно, както стана тук. Затова от време на време пиша специално с насоченост към вас, искам да знаете как ми въздействате. Светът е по-красив с повече усмивки, трябва да си ги трупаме на купчинки и на нанизи :))
Благодаря ти и аз, неделята започва с плахо слънце, затова хващам един лъч и по него ти изпращам прегръдките - за да са по-топли! :) :) :)

Егоистично е - знам, но се чувствам прекрасно, когато публикуваш нещо вихрено-спонтанно и емоционално! Тази сутрин се чувствах малко напрегната, но нещата току що се промениха :)))))))). Оазисчето ни е чудно, кой когато намери време каца и отлита пак по задачки :)))) Примамливо свети прозорчето на нашата къщичка винаги, през всички сезони, но през зимата - още повече! Благодаря ти за зареждането и сгряването, Бенитка :))))))

Дидиии! Как можах да закъснея с отговора толкова много?!!
Няма нищо егоистично, да знаеш - когато нещо ни кара да се чувстваме прекрасно, трябва да си го грабнем на мига! Като сложим 8 часа работа, 8 часа сън и едни 8, дето отлитат незнайно къде, колко ни остава за истинския живот? Преди десетина години все още не осъзнавах, че пропуснатите радости са невъзвратими, но сега да видиш.......как не пропускам :)))
Винаги ми поднасяш шоколадови усмивки, но едни чисти, чисти - като бял шоколад :) Сладка Диди! Много ти благодаря и за това "Бенитка", дето ме кара да си харесвам повече името, как хубаво звучи! :-) Колко голяма прегръдка да ти изпратя - ЕЙ ТОЛКОВА, грабвай си я!

И аз бързам и все нямам време, и се притеснявам, че може да пренебрегна някой, да пропусна нещо. И е така, пропускам, закъснявам, все тичам... Работа, документи, деца /голееееми/ , майка - на преклонна възраст, Симеон ..... той е като дете, все ме пита дали го обичам и всеки ден ми казва, че ме обича. А Александър все е големият (от малък е голям). И все при теб ми се случва да си излея емоциите :-))))))). Това е от врелите прегръдки и от енергията, която е извън пределите на ежедневието . И аз те обичам, сладка Бенитка :))))))

Така е като зареже човек блога си за няколко дни и пропуска важни събития като например нов усмихнато-емоционален постинг от теб :)))
Надявам се,че ще бъда извинен за закъснението,а другото....другото го прочети при мен- в моя рожденденов постинг. :)))
Прегръдка и за теб! Ако съм написал някои смислени неща или пък публикувал красиви да речем снимки тук през последната година,вдъхновението ми се дължи изключително на твоето неотразимо АЗ! Благодаря ти!!!

Ти наистина си като слънце в дъждовен ден. Толкова емоция, въодушевлене и искреност. Радвам се, че надникването тук пълни емоционалното ти резервоарче и ти носи усмивка. Мисля, че така би трябвало да бъде. Радост, споделяне, взаимопомощ, ако е необходимо. Уморихме се да бъдем лоши, нека бъдем добри. И хич да не ти пука за загорялата манджа, за неизбърсания прах, за това, че децата са изрисували примерно новите тапети/или латекс/, какво от това, както казва Карлсон, всичко е суета. И аз бягайки, минах от тук, но при мен е по-сложно, има срокове и други хора зависят от мен, не мога да ги предам, но след 14-ти ще се развихря. И внимавай, емоционалния джоб обикновенно е от разтеглива материя, но си има капацитет, мисля си, че вече имаме нужда от емоционална торба, от емоционални торби, от емоционален склад....., боже, ще трябва и емоционално деловодство и счетоводство. В пети чувал, трета редица, ляво от вратата, чака спомен за море....Прегръщам те, Бени!

Ех, че хубаво си го казала: ".........душевни еликсири - те са навсякъде по пътя ни и ако не поспрем, ако не отпием глътка "живот", сме загубени. Радвам се, че за теб това място е блога и благородно ти завиждам.......Сякаш виждам себе си преди време тук в блога - беше ми топло и хубаво, обичах да се застоявам тук. Сега вече не е така за съжаление - нямам време, напрежението така ме притиска, че дори не ми се иска да поспра понякога........
Но ти продължавай, поздрави и прегръдки!

Моето "неотразимо Аз" ти благодари и си слага поредния душевен еликсир в хазната :))
Нищо не си пропуснал, защото написаното остава и точно това е идеята - да запечатаме поредната хубава, пречистваща емоция, за да ни сгрее в даден момент!
"Усмихнато-емоционално" ми е винаги, когато отворя блога, но и малко нацупено-накривено, защото времето не е честно и е много стиснато - все се стиска, а ние чакаме от него повече...Тоест - искам да си организирам повече време за това място, а не успявам и ми докривява.
Що се касае за твоите публикации, те са смислени и вдъхновени сами по себе си, не ми придавай участие в техния колорит. Но все пак...... благодаря, не е лошо да имаш муза в мое лице :))) :)))
Липсваш ми напоследък и затова след малко ще се впусна в новия ти постинг! ;) :)

Като казваш, че се уморихме вече да бъдем лоши, мисля си: а аз се уморих да бъда добра :))), в най-общия смисъл. Именно, че все се възмущавам на глобалната агресия и непукизмът, завладял всичко живо, пък в крайна сметка негативите си ги отнасяме само тези, които се възмущаваме. Лошотията си проправя път умело и натиква позитивното в кашон..... Но, както казваш ти - складът за емоции се нуждае от разширение и най-вече от защита, а защитата идва от усмихнатите и отворени към другия сърца, както и от споделените положителни моменти/мисли.
Майче, вземи една 13-та заплата, ако трябва прерови черната каса, намести балансите в плюс и ........ хуквай да прегърнеш някое топло море през декември :))) , за да не е само спомен ;)
И аз те прегръщам с радост, че си тук!

(hug) !