Вървя по една горска пътечка и дишам. Дълбоко поемам въздух, като концентрирам цялото си същество в това, иначе незабележимо, действие. Така богата се усещам тук. Топло ми е, уютно, пречистващо и мъдро. Гората е мъдрец – видял много, а още повече от това много – безмълвно „складирал” за нас. Можем да се потопим в тази тиха приказка, да добавим и малко от нашата човешка тишина, а за цвят да отпуснем сетивата. Всички сетива. Аз така правя. Усещането за тежест, налегналата тъга, умората от прехвърчащи диалози, болката в раменете, бръмченето в предната част на главата, нуждата от постоянна концентрация, пъргавостта на ума, шума в ушите, чувството за натиск от уж цивилизования свят, в който живеем........... всички възприятия и товарът, който затрупва душата, аз оставям временно под някое вековно дърво. Даже и любовта, наравно с усмивките и радостните емоции. Отпускане искам – изцяло. Спирам за кратко, изсипвайки духовно-земния си багаж в две купчинки и се отпускам. Уж не приемам мислите да кръжат наоколо и с лека досада ги отблъсквам, но все пак.... Мисля си. Гледам коя купчина е с по-висок връх. Струва ми се, че сътвореното в мен от положителни вълнения, е по-голямо. Всъщност, то е е по-плътно. Стои сбито и цялостно, нещо като сплотен екип от ведри цветни клетки, размножаващи се леко и пълноценно. А другото – ръждивото, което предизвиква крива гримаса на лицето ми, е рехаво и разнородно. Грозновато е, сякаш се хили насреща ми с ясна убеденост, че пак ще си го прибера под мишница.. Извинявам се на дървото, на тревичката под него, на мравчиците, на катеричката, която наднича обезпокоено и моля за помощ. Само за малко да си отдъхна. Тежко ми е на моменти, торбата става все по-голяма. Обещавам, че ще си взема всичко обратно, а ще оставя само малко обич. Обичта към природата ми е в повече, мога да я дарявам богато. То какво иска едно дърво?? Слънце и обич....като всяко живо създание.. Продължавам по пътечката и се наслаждавам на възрастните хора, които срещам. Те са със загорели лица, усмихнати широко, с навити крачоли и връхни дрехи, вързани на кръста. Ведро ме поздравяват и понеже пътечката е тясна, като по-млада, отстъпвам им място, за да се разминем. След тях обаче, нещо странно ме завърта. Чудя се какво става и се обръщам да ги проследя с поглед. Ами да – енергията им! Тя е вихър! Взимам малко от нея, възхитително е! После ще си я добавя към онази, по-свидната купчинка..
Сама съм тук. Така искам. Понякога думите се сблъскват, усукват се, правят шумни върволици, подскачат хаотично и много, много ми дотягат. Обичам да се наслаждавам на тишината и най-вече – обожавам да бъда пряк и единствен свидетел на пълното реставриране на душата си. Не го правя често, но имам нужда от това и не чакам разбиране. Нали аз разбирам за себе си?!
Пътечката ме извежда на някаква поляна, откъдето пък ме залива шумотевица и мирис на скара. Ммм, едно сетиво се завръща, влачейки след себе си и неизлечима страст – обоняние и глад :) Добре, само едно кебапче ще хапна, а после ще се изпаря мигновено. Тревичка с одеяло и студен чай, както игра с децата или събиране на тен, биха били приятни, но ... следващия път ... след пречистването ;)
Не познавам особено добре Витоша. Даже малко ме е страх, че съм сама, но се водя от указателните табели и от местата, по които има повечко разхождащи се (особено от онези енергичните групички, които ме вдъхновяват). Вълнуващо е. Интимно. Интимно със себе си. Смятам, че тихото себезавръщане, постепенното себенаместване и красивото себеусещане, се реализират най-бързо и най-качествено точно сред природата. Високо в планината, дълбоко в гората, далече от суетата.
Липсва ми само ручей. Леко ромолене между дърветата. Обаче поглеждам нагоре и това направо ме изстрелва към красотата.
Красиво е, няма спор. И истинско, без силикон.. Там някъде между облаците виждам нарисувани мечтите си. Моите мечти са скромни и натурални. Готови за сбъдване. На едно облаче се е свило момиче. То търси нещо, вероятно принцове и любов. Къде ги търси из облаците? Не знам. Но е доста неориентирано. Малко като в мъгла, но не природна, а душевна. Жалко. Обаче пък, на съседен пухкав облак, сякаш същото това момиче ми се струва променено. С изправен гръб и уверен поглед. Гледа ме. .... Гледам се. Аз съм, да! Аз съм се превърнала в най-верният си приятел, знам коя съм, знам какво искам, знам и колко многостранни са недостатъците ми.....както и че те са просто част от природата на всеки човек. Харесвам се. Да, наистина съм постигнала приятелство със себе си. Така ми е добре и не е късно, навярно... Само че, едно нещо ми се губи там горе в облака. Поне засега не го виждам. Търся го, викам го, махам с ръка.. Поредното вълшебство. Дали е нескромно, че искам още поне едно? Признавам си - желанието е страст, но пък обичта и любовта също са желание – за повече красота, за повече мир, за повече ... добро. И както каза Котакът на Алиса в едноименната приказка: „Какво правят чудесата ли?! Ами, както е редно – случват се.....”
... ... ...
Оставям облаците и тръгвам обратно по горската пътечка. Нали ме очакват двете купчинки, ще трябва да ги нарамя, мои са си. Обаче имам тайно предчувствие, че грозната е намаляла в моето кратко отсъствие, а красивата ... красивата е нараснала с едно ниво... нивото, олицетворяващо поредното сбъднато вълшебство!
Усмивката ми е на място вече, радвам се, че минаваш по пътеката!
Знаеш ли, всички си имаме такава пътечка, но не винаги се придвижваме по нея.
Също аз усещам, как на такива места, природата е катализа на човешкият дух и разум. Харесаха ни разсъжденията ти Бен......Поздрав!
"...пък обичта и любовта също са желание – за повече красота, за повече мир, за повече ... добро. И както каза Котакът на Алиса в едноименната приказка: „Какво правят чудесата ли?! Ами, както е редно – случват се.....”
Поздравления!Чудесно си описала преживяването си!
Приятен ден !
Всеки има пътечка за пречистване и не е задължително тя да е сред природата. Важен е крайният резултат, а и да отделяме време за такива "разходки" към и със себе си. ;)
Поздрав и от мен!
Еми, много се зарадвах на твоя коментар, защото си цитирала точно изречението, което исках някой да забележи по-силно: "...пък обичта и любовта също са желание – за повече красота, за повече мир, за повече ... добро. И както каза Котакът на Алиса в едноименната приказка: „Какво правят чудесата ли?! Ами, както е редно – случват се.....”
Значи не съм сама в очакване на "случването"!
Желая ти красиви чудеса и вълшебства на воля :))
Радост и обич и в днешния ден!
31.08.2014 10:51
И аз обичам да се разхождам по горските пътеки, когато имам възможност, но никога досега не съм го правила сама - ти си смело момиче! Поздрави!
Eksli
Радва ме много това момиче, с изправен гръб, уверен поглед, преоткрило се, опознало се, обновено, приело себе си. С теб се върви леко, Бени! Нека ти се случват чудеса!
от очите усмивка се стича.
Тез очи сладко засмени,
ха, та това са очите на Бени!
Цял чувал със мечти е понесла,
грижи и радости тука донесла.
Стъпки си леки хич не усеща,
с чисто сърце дошла е на среща.
Среща със себе си и за душата,
и за сърцето и сетивата.
Радостен празник днес им предлага,
и няма нищо веч да я стяга.
:)))))
По горска пътечка - не тежи този път, усещаш се успокоен, разтваряш се във ведрата мъдрост; друг си, себе си си.
Благодаря ти, Бени, че даряваш от своята купчинка с хубости и разноцветни емоции!
Прегръщ! :)
Искам да предам едно хубаво чувство с този текст, защото се получава 3 в 1: първо самото изживяване, после описването и накрая емоциите, предадени по веригата, чрез споделянето ;)
Прегръдка в неделя, Кате - за по-добра седмица и бумеранг на усмивки!
Интересното в случая е, когато трябва да обясняваш на някой, колко е красиво наоколо, как слънцето се прокрадва през клоните и как тишината на гората действа живително за всяка от твоите клетки. Жалко, че не всеки има такъв диалог с природата. Но пък така сме по-разноцветни и се допълваме с останалите.
Поздрави и за теб, плюс прегръдки и усмивки! :)
Голяма прегръдка ти изпращам и да ти кажа честно - едно от чудесата е общуването ни тук. Диалогът с природата, с вътрешния глас, ревизията на душевния багаж са пречистващи и необходими, но ценните (или безценни) хора са не по-малко значими за едно чисто усещане и едно приятно наместване в света по принцип.
Днес ти опаковам една обич с панделка и я пускам с експресен куриер - веднага е при теб! ;);)
Някой стих ми посвещава -
в кошничката от усмивки;
обич май ми завещава -
миг за чисти придобивки...
Май съм пребогата -
имам много и ми е широко,
нося се ефирно под дъгата
и високо съм, високо...
Как заслужих - чудя се,
как да кажа само, че благодаря?
Думите ми хем са много, хем пък губят се,
обич мога само щедро да даря... ;)
Хаха - добре стана за човек, останал без думи, нали?! :)))
Ти си страхотен приятел с ЕЙ ТОЛКОВА ГОЛЯМА душа! Благодаря, че ме откри тук, за да те открия и аз ;):)
Все искам да те прегърна и да ти благодаря за звънкия цветен прашец, с който идваш при мен и не само - той оставя аромат и усещане за кристалност. Като малко дете искам да скрия това богатство зад гърба си и да не го изпусна!
Ей така - поетично ме вдъхновяваш!
Прегръщ и от мен :)))
Рими да разменяш със приятел...,
дали ще кажат,че си ти мечтател?
Дали ще те погледнат със съмнение
или пък с малка доза опасение?
Обичта дарена от сърцето чисто,
като огърлица е от мъниста-
блещукат,радват твоите очи...
Дали пък не пробляснаха сълзи...?
Сърцето старо верен е приятел,
във миг усеща другия мечтател,
и иска с него искрено да сподели,
една усмивка,доброта и куп мечти.
Благодаря още един път!Трогнат съм,наистина! :)
Е, прочетох го цялото, бавно, спокойно и изживях всяка стъпка с теб. Даже ми се стори, че вървим по две успоредни пътеки :)))))). Постепенното себенаместване страшно ми допадна! Дали да не хвана гората и аз? ЩЕ ДОБАВЯ И РЕКИЧКА!!!И после ще ти разкажа как бълбука :))))) Мнооооого добро решение, Бени и отлично разказано! Прегръдки!
Можем да си пишем навярно безкрайно дълго, защото вдъхновението ни обединява. Хубаво си е да полетим над дребните и понякога по-едрички ежедневни дразнители.
Смятам, че сме щастливи хора, защото лесно се въодушевяваме, нали?!
Поздрави и свежа седмица - вдъхновена!
Добави рекичка, опиши как бълбука, но най-вече ми разкажи за твоето усещане през това време. Ще си предаваме доволни емоции и ще зареждаме с енергия!
Диди, понякога и на мен не ми стигат силите да чета. Затова не приемай поредния ми постинг за домашно по Литература. Искам да идваш с голямо желание и ако ти се стори дълго за четене - остави една прегръдка или пакетче с усмивки, и бягай да отдъхваш ;)
Обич за тази седмица, а за следващата - ще ти изпратя прясно сътворена ;-)
Благодаря ти!
И за теб поздрав, заедно с пожелание за една успешна седмица! ;)
Но сега намирам тук твоя коментар и така му се зарадвах! Даже го прочетох 3 пъти, защото много хубаво си го казала - за мелницата на времето, Майче - мъдро, както винаги!!! Права си - резервоарът се пълни наново, иначе хваща утайка, ако няма движение ;)
Благодаря ти, сега идвам и при теб, защото си написала нещо ново и трябва да се види непременно :))
Та това е готова приказка, Бени! От онези, които най-много обичам - кратичка.
А това, че споменаваш Алиса ме очарова!
Ей, за малко да забравя усмивката! :)
Приказка е, да - за душата. Аз често си мисля за Алиса и нейния чуден свят.
А когато сами създаваме вълшебства или ги намираме в реалността, тогава вече става наистина приказно!..
Поздрави!
Поздрави Бени!
Зарадвах ти се! :))
Какво ли да ти напиша?! Прочетох коментара ти два-три пъти и преди, и сега, и все по-добре се чувствам от това :)))
Благодаря ти, Вени! Знаеш как да мотивираш човек.
Прегръдка и много усмивки за подкрепа към Голямото завръщане в училище!