Любов е. От онази - бавната, която се случва съзнателно, обгръща цялото ни същество и остава...
Трепет е. От онзи, който обхваща тялото отвътре и кожата настръхва...
Усмивка е. Широка, подплатена, засмяна...
Прегръдка е. Взаимна, силна, уютна...
Красота е. Колоритна, чиста, неподправена...
Сърце е.....
Сърцето на природата!

  Не е нужно да обикаляш много, да бродиш дълго, да изследваш. Не е задължително да посещаваш разнообразни дестинации, за да се влюбиш в определено място. То просто се случва. Грабва те. Понякога бавно, но завинаги. Както при мен.
Райско кътче. Едно Сътворение. Вече доста пъти съм ходила там. И в това е тръпката - понеже знам какво ме очаква, тръпна от вълнение преди поредното посещение. Пътуване - до Рая и назад.
  Преди време, когато бях студентка, имах колега от курса - по-голям от мен, кавалер, показващ завидно уважение към нежния пол - та, той ми казваше така: "Глупак е онзи, който иска жената само веднъж. Красивата жена е несравнимо повече желана, след първия път!"... Запомних тези думи, защото ме впечатлиха и добавиха познание към сложността на отношенията между половете. И днес се сещам за тях, пренасяйки смисъла им в желанието към каквото и да е друго, но нещо, уцелило най-чувствителната струна на душата. Една маломерна част от тази земя, в която се влюбваш за дълго и искаш да виждаш отново и отново, да "прегръщаш", да усещаш диалог и уединение, да "вкусваш" пак и пак, и да не ти стига, а напротив - всеки път да добавяш непознато чувство, различаващо се от предходните. Защото човешките възможности са миниатюрно нищожни пред прелестите на Природата и никое сетиво не е развито до степен, да обхване отведнъж Съвършенството!

Разходете се с мен в сърцето на Природата. Разбира се, че е напълно субективно и изцяло мое всяко впечатление. То си е любов. А любовта докосва всеки различно, нейните производни са толкова многолики, колкото многолики сме и хората на Земята.






Да, това съм аз. Не, не съм "Нарцис". И да, позата е умишлено заснета. Искам да виждам с очите си и всеки път да се уверявам, че съм и ще бъда там. Където отварям ръце за прегръдка и за полет - на и към безкрая ;) Когато ми стане прекалено бетонно, в повече градско, бензинно-замъглено ... да отворя ето тази снимка и да се стопля...








Тук не ми стига просто да гледам. Искам да се потопя в усещането, обаче някак ми е много широко. Не обхващам това, което ми поднася моментът. Затова сядам на тревата, отпускам тялото и освобождавам душата. Тя сякаш изскача от мен и прави радостни пируети наоколо, качва се по отсрещните върхове, протяга се, докосвайки облаците. Пее и танцува. Стъпва на бомбето на вятъра, пързаля се по слънчевия лъч и пърха с крилете на птиците. Нека се наиграе - сега й е паднало. :)








Много зелено и много синьо :)








"Стопанинът" на тази гледка :)








Пътечката към Рая








Горски цветя се усмихват отвсякъде :)








Любим тип хотел. Реновиран, но с дух на старо време. Скромен, но с индивидуален чар. Без крещящ лукс. Хотелът и гората. Човекът и гората. ...








И както си вървя, насреща виждам щъркел :)  Ей така - на разходка, близо до гнездото! Местните ми се чудят, а аз се наслаждавам на уловения момент - снимам, гледам, смея се; снимам, гледам, смея се... Колко повече от това?!...








Не случаен поглед нагоре - много облаци - шествие или парад. Всички са се издокарали - някои са с кринолин, други с черен фрак,  трети са напудрени блестящо. А Слънцето е в центъра на събитието - "избухва", сякаш е заря от бляскави фойерверки, която хем извира от облаците, хем в същото време посипва костюмите им с прах от своите искрици.








Долу в града.
Красотата, подпомогната и поддържана от човешката ръка, е достойна за поклонение. Това са моите приятелки - теменужките. Феерия от теменужки. Теменужен танц. Море от теменужки. Теменужен килим. Концерт от теменужки. Ясно е пристрастието ми, продължавам натам ;)








Град, в който бебешките колички не могат да се изброят; младите хора се смеят от всяка пейка; възрастните са просто част от общия живец, а не гаснещи последни свещички в местността!








Зелено :)








Училището...










Музеят...








Градинката между музея и училището








И красотата навсякъде :)


................................   .........................................   ..........................................


Това е само малка част от богатството на този град и на местността изобщо. Извира прелест километри наоколо. Време трябва. А и не е хубаво човек да се "нагълта" наведнъж. Парче по парче, хапка след хапка, за да се усети ритъма. Разграбването не носи удоволствие. Поне на мен ;)

Снимките са прясно направени в град Етрополе, а текстът е писан от душата ми.


...............................   ..........................................   ........................................

И някак много държа тук да кажа на вас - приятели от блога, че през тези няколко дни идвахте често в мислите ми. Не искам да пудря с думи, макар да съм убедена, че ще се усети искрената ми непринуденост. Обаче и аз се изненадах. Това ново за мен пространство ми донесе толкова положителни емоции и като пореден фактор ми доказа, че има хубави хора, а хубавите хора се усещат и без да се виждат. Не на последно място - че писането понякога докосва по-силно от казаното в "ефир", а виртуалният диалог прегръща и по-осезаемо от "живия" такъв. Когато се прибрах след пътуването и приведох багажа, децата и къщата в стандартния ред и ритъм, първото, което с трепет направих, беше - дълго, горещо кафе и изчитане на един дъх на всичко онова, което бяхте писали в блоговете си през моето отсъствие :))) Наистина! Жалко, ако някой помисли, че влагам тук нещо различно от това, което казвам. Просто съм привърженик на представяне на "нещата от живота" такива, каквито съм ги усетила. Така че, когато ме питате какви емоции съм срещнала по пътя, да знаете, че в част от тях се включихте и вие ;)

Красива е природата пролетта,защото всичко се събужда за нов живот!
Благодаря за виртуалната разходка!
Природата е тази,която ни зарежда с енергия и най-вече с Вселенска Любов! :)

За мене блога е като член от семейството ми, няма ден, в който да не влезна и чета новостите в него. Хубава природа си представила. Не съм бил никога в Етрополе, но ми направи добро впечатление природата там. Поздрав.....

Тази прегръдка, тръпка, усмивка, усещане, желание за полет от докосването с голямото сърце на природата, си я донесла в най-чист вид като подарък за нас, закованите на местенцето си тия дни:) И най-хубавото е, че не си забравила и носиш в себе си блоговите си приятели.
И аз ще поглеждам към твоята предполетна снимка, когато почувствам нужда да се извися:) Прегръдки, Бени!

Радвам се, че се разходи с мен и ми писа! :)
С какво ли не ни зарежда тази магическа пролет..... Включително и с подсказване за наближаването на морски бриз с аромат на водорасли и загорели рамене... :)))
Поздрави!

Етрополе е Рай, който трябва да се попива бавно и пълноценно. Струва си да се отиде до там, има и добри места за нощувка. Водопад "Варовитец" (оставих впечатленията и снимките за следващия път) е божествено място, където водата сякаш извира от самата гора, а в околните села природата също е зашеметяваща...
Поздрави :)

Не мога да се откъсна от блоговите си приятели! И се дразня, ако някой иронично каже, че се пристрастявам към блога. Блогът не е някакъв неодушевен предмет, той е заведение, театър, клуб, пиано бар, ако щеш..., където се събираме и си говорим на разнообразни теми, слушаме музика и гледаме снимки. Аз срещнах само хубави хора тук (може би умишлено не срещам други) и съм щастлива от това!
Радвам се, че разгледа и както винаги застана до мен в подготовка за полета :)))
Прегръдки и към теб...

ПРЕКРАСНО !!!

Хей, приятелко, каква красота си ни пренесла в блога си - небе и земя, и слънце, и усмихнати цветя, и омъдрен щъркел - и нежна птица с разперени бели криле, готова да обгърне с тях цялото градче. Красива е нашата родина, в който и сезон да я погледнеш. А едни от най-красивите кътчета наистина са в моя любим Балкан.
Аз също като тебе обичам да се завръщам на любимите места и да търся още и още, и още аргументи за любовта си. Споделям и мнението ти за блоговете - не знам какво точно е това - бягство от суровата реалност, заместител на живия живот, страст, патология - все едно как ще го назова или характеризиам - за мене блогът е мястото, където срещнах най-милите хора, най-добрите приятели; тук се сблъсках с истинските проблеми на хората, но видях и много доброжелателност и съпричастност; тук постоянно съм облъчена от топлина, обич, красота, изкуство, истина - не, няма такова място в живия живот!
Благодаря ти за прекрасния постинг! Поздрави, белокрила етрополска птицо:))) Хубава и уютна вечер!

От обяд не ми излиза от ума, твоето "едно голямо сърце". Толкова много красота , този земен рай , това прекрасно усещане с което ни докосваш с мисли и чувства ,може да го направи само човек с ГОЛЯМО СЪРЦЕ... Прегръдка! Усмихната вечер !

Така както го разказваш цялото това преживяване,ще подпалиш и по-скептично настроените,които иначе биха казали може би: "Е,хайде пък чак толкова да е красиво..." :) Просто е достатаъчно да се зачете човек и ще се пренесе-там, с теб.С твоята емоция,с твоята доброта,с твоята усмивка,с твоята любов. И ти идваше в мислите ни или поне в моите и понеже се чудех дали си използвала тази върволица от дни за нещо по-така,сега вече съм напълно спокоен,че си си прекарала точно както ти си го усещаш и чувстваш и надявам се,че това те е заредило поне за дни напред.
Щеше ми се и друго да кажа-понеже и на мен ми се случва да публикувам снимки и да споделям впечатления,понякога се питам-а бе защо го слагам всичко това,нима не е достатъчно човек да излезе навън и да види всичката тази красота,която ни заобикаля? Обаче сега като те чета и си казвам-е друго си е,друго си е да му се не види,приятел да ти сподели субективно и с любов и чувство преживелиците си и да ти докосне сърцето. Изглежда,че затова и сме тук и си пишем и споделяме всичко това-имам впредвид хората, с които си общувам аз, с които си общуваш ти тук, в блога.И да-може и да е един вид бягство,но по този начин погледнато и изкуството е бягство от действителността дори и за малко-да речем ако решиш да гледаш един красив филм или великолепна опера или балет и т.н.
А бе,стига съм му умувал,нека да има повече такива постинги като твоя,защото такъв вид споделяния-от сърце и душа-за мен водят класацията за най-стойностни постове.А иначе всеки може да си пише каквото си иска,разбира се.
Поздравявам те за този разказ и ти благодаря,че го споделяш с нас-твоите блогови приятели!
А,щях да пропусна за малко.... :) - твоята красота на онази снимка с позата е в много симпатична хармония с красотата на природата :))) Е,нали сме деца на природата....такива сме си-красиви. :)
Приятна вечер!

Много ти благодаря!
Тези големи букви!!!
Поздрави :)

Защото от твоя коментар ми блеснаха две сълзички......от радост!
И аз, като теб, се чудя - бягство ли е, намиране ли е, патология ли?.... Докторите в блога да изкажат компетентно мнение. Междувременно ще се вихрим волно и ще си раздаваме усмивки, защото в реалността все по-рядко ги намираме, за съжаление...
Благодаря ти от цялото си сърце за словесната огромна прегръдка!
Чисто да ти е на душата и до скоро!

Как ме зарадва!
Голямо сърце има нашата природа, прегръща ни отвсякъде и стои, като една мъдра старица - тиха и чакаща...
Доволна съм, че добавяш цвят в моите емоции и си съпричастна!
Прегръдка и за теб, поднасям ти букетче теменужки :)))

Бени, да разполагаш с повече свободно време, за да отпиваш от Сътворението!
<3:))

А ако се обърна - ти да видиш!... :)))))))))
Майтапът е моят по-весел брат и ти го знаеш, но да го оставим за миг.
Да, скептикът и в огъня намира хлад, а от водата излиза сух.... Аз пък бягам далеч от подобни хора. Хубаво нещо са емоциите и още по-хубаво е, когато някой ги улавя такива, каквито са в натурална заготовка. В случая не ми се разказваше за хребети и криволичещи пътечки, а по-скоро за една душа - освободена в дива игра с природата.
Продължавай да споделяш свои впечатления и да ни показваш снимки. Когато нещо ти доставя радост, май не е нужно да си задаваш въпроси - трябва ли и защо така. Още се разхождам между твоите маргаритки и разглеждам дървени фигури, усещайки ароматното кафе и лекия хладен въздух. Дрън, дрън, ама си е така :)))
Благодаря за топлите думи!
Прегръщам те, вдъхновена от горите, а ти продължавай да добавяш усмивки в колекцията ми! ;)

Привет, мила flymore, по сърцата те познавам!
Благодаря ти за подкрепата и пожеланието!
Дано всички да си крадем мигове, емоции и да си ги харчим от душа!
Прегръдки!

Здравей,поете!Възпяла си Етрополе по най достойния начин.Душата ти пърха и прави радостни пируети.Думите ти чупливи като играчки.Отваряме да видим какво има вътре и вече ги няма,потънали са в нас...А ти изваждаш нови.Господ те е забелязъл."То си е Любов-от онази бавната..."Любовта не се поврежда когато някой е обичал.Продължавай!И летиш!Стигнала си съвършенството.Стих във проза...Това, което те очаква е бъдеще и губещ се път напред...
Поздравления за постинга!
Прегръдки!

Чак сега зърнах чудесния твой постинг. С огромно удоволствие се докоснах до твоите думи и твоята прегръдка. Благословена да си!

Как завихряш думите, правиш преплитане и усукване, като един виртуоз! Винаги чета два пъти, да не пропусна тънкостта на мисълта ти.
"Отваряме да видим какво има вътре и вече ги няма,потънали са в нас...А ти изваждаш нови." - това изречение ме трогва! Ако емоцията стига до вас, значи смисълът се удвоява!
Благодаря за поздравленията!
Прегръдки и от мен, заедно с пожелание за пълнота и цвят в ежедневието ;)

Привет с огромна усмивка! :о)
Удоволствието е изцяло мое! Благодаря ти, много се радвам, че ти е било приятно тук!
Слънчев ден с много светлина за душата!

Здравей, Бени! А пък аз гледам, чета, усмихвам се... Прекрасна разходка в думи и уловени кътчета - пъстро, цветно, красиво, наше! И ми става топличко. И душата ти видях - стъпила "на бомбето на вятъра". Нали може да се порея с теб, докато този немирник измете с вдъхновение тъмните облаци? :)

И да, задължително да предадем вдъхновение и на вятъра, да се развихри и да изчисти небето. Само създава смут и прахоляк, а слънцето му се присмива зад гърба, прокрадвайки си път през застоялите се облаци.
Радостно ми е, когато чета твоите коментари :)
Благодаря!
За теб букет от усмивки и свежо настроение!

А когато и твоето тупти в синхрон с него се случват чудеса! Голямото чудо на малките неща! Радвах се и се наслаждавах заедно с теб, Бени! Толкова любимо зелено, светлина, парад от облаци :-), топлината на чувствата ти.... и всичко, всичкоооо.. :-D Браво! Прекрасен концерт ни изнесе :-) :-) :-), теменужено нежен ... Прегръдки от мен!

Голяма природа, големи чудеса, а колко малка искрица ни трябва, за да блеснем от радост, сливайки се с красотата! Преди взимах това душевно богатство основно от морето, но нямам възможност да ходя често при него. Затова се насочих към алтернативна терапия :))), от която изникна една неподозирано вълнуваща любов - зелено, аромат на борчета, горска прегръдка, човешка тишина за сметка на един звук - ритъмът на Сърцето.... :))) Хайде, пак се отнесох поетично :-)
Диди, радвам се, че го приемаш, като концерт!
Прегръдки и за теб!

Това изглежда е земния рай, приказна природа.Възхитена съм.
Поздрави!

Радвам се, че се разходи с моите вълнения и ми писа за това!
Благодаря :)
Поздрави и усмивки!

твоята красота стана и моя. Усмивки!

Поздравления за тази многоцветност!
Б.

Подарявам ти още красота и букет от пъстри усмивки, а ти ги залепи из бумагите, да засенчат малко цифрите :)

Благодаря за поздравленията! Радвам се, че се разходи из тази многоцветност!
Поздрави!