Аз съм притежателка на големи имоти. Имам даже и други светове, които крия на едно място и ги ползвам в определени случаи. Също така, голяма площ от въздуха и небето съм откупила. Както и доста поляни. Заедно с пеперудите. Мисля да завзема и част от горите, а морето да оставя за ползване „под наем” ;). Хем заради тръпката, хем заради страха ми от водата. Нека му се наслаждавам само като гостенин.
Имам спасяваща нужда от всичко това. Денят е забързан, нощта - миг, а времето за почивка - лукс. Все живеем на колела, на скорост. Затова в своя мислен свят аз вадя едни криле, които закачам на гърба и правя обиколка на тези имоти. Без да взимам отпуск. Ей така, решавам, че ще отлетя нанякъде без багаж и просто изчезвам. Някой път може да стоите съвсем близо до мен, а да не разберете, че ме няма. Друг път наистина бих липсвала – така се покривам. Сещам се тук да вметна за една моя колежка, подобна на мен, с която се засичахме на пейката пред офиса на по "петминутка". Поглеждахме една в друга и се усещахме – аха, няма ни, ок, ще отдъхваме заедно, но всяка другаде духом...

Обичам да купувам и да притежавам. В този смисъл, не в общоприетия. Иначе съм безимотна. Само душата ми е богата. Когато се влюбя в някое храстче, аз ставам негов собственик. Минавам покрай него и то ме поздравява. Любовта ни се превръща във взаимна. Понякога даже крада.... когато искам да има предизвикателство. Например локви! Локви с форма на сърце. Когато водата в тях пресъхне, чакам следващия дъжд и след него тичам, да проверя, дали сърцето ми се е запълнило.. Снимам всички тези прищевки, които купувам, крада или посещавам учтиво, като гостенин. Колекционирам. Въздух, полъх, тревен аромат, цветен прашец, капчици с морска сол или песни на гларуси. Кажи-речи половината ми част от живота е преминала мислено там – по такива места. А в същата тази половина паралелно и реално съм вършила и куп други неща.

Днес, например, се разхождам на една поляна, която съм оставила за специално ползване.



Тя е обширна, тук-там с някое дърво с красива корона, с много цветя и един кладенец – така, стоящ си насред нея. Идвам при нея само пролетно време. Тогава съм много вдъхновена, с много нови копнежи и сякаш имам нужда от пречистване – да се надишам с новия въздух, да се наслушам на птичи песни и да напълня една чанта с аромата от тревичката и цветята. Ходя доста дълго и изобщо не чувствам умора. Всъщност не чувствам познатите усещания. Просто ставам част от природата. Няма поглеждане към часовник, ослушване за нечии припряни стъпки или напрежение. Нищо познато от ежедневието. Сякаш съм и аз просто един полъх, така леко ми е. Стигам кладенеца и присядам на него, без да се огледам във водата. Не искам да виждам образа си. По-свежо е, да нямам познатия вид, може би ще ми проличи някоя емоция, а може пък да видя малкото момиченце в мен и това да ме разконцентрира, да ме отбие в друга посока. Искам да съм природа. Затова съм дошла. Отпивам глътка чиста вода, поглеждам небето, вдишвам дълбоко и изпълвам всяка клетка с пролет. На ръката ми каца пеперуда. Тя си е моя, нали уточних.



Говори ми, разказва ми за цветята. А аз не й разказвам за мен, светът на хората е недостоен. Само й обещавам, че вече няма да се плаша от гъсеници ;). Отпращам я да лети, а аз продължавам. Спирам се при едни теменужки. Това са моите принцеси от поляната. Те са приказно красиви, наистина вълшебни. Никой дизайнер не е създал такава комбинация в цветове и нюанси. Дори и при копиране на природата, човекът не успява да предаде докрай съвършенството. Те се смеят към мен, радват ми се и кокетничат. Знаят, че са красиви.



След това се изненадвам от група мравчици. Как успяват, да създадат такова дисциплинирано общество? С много труд, разбира се. Изумителни са. Обичам да изучавам тези дребни бързоходци. Трябва пак да прочета за тях. После си свалям слънчевите очила и се оставям с намръщена физиономия – добре ми е така – мръщя се с присвити очи, но го правя инстинктивно и съвсем не в лошия смисъл – просто слънцето ми блести.



Огрява ме от върха на главата до връхчето на пръстите – прегръща ме топло. Слънцето е голямата ми любов. Добре, че можем да си го поделим всички. Него няма как да го купя. Не се продава ;) Заслушвам се в песента на птичките и си представям, че летя с тях. Високо над суетата. Искам да ми разкажат много неща. Не спират да си поговорим, все бързат. Харесва ми обаче, да си мисля, че пеят днес за мен..

На едно дърво се подпирам и се чувствам уютно – като при мъдрец, който ще ми подари знание. Дали е самотно, така стоящо насред полето? Веднага поклащам укорително глава – как е възможно да съществува самота сред такава приказна естественост?? Разбира се, че му е добре – има слънцето, има птиците, има си и музика на щурци.. Има си и катерички ;).

Накрая полягам на тревата и вече няма начин някой да ме убеди, че съм човек. Не съм и поне в този миг – не! Аз съм просто дете на пролетта...

След броени минути ще ми звънне телефонът или някой моторист ще взриви сетивата ми, или ще ме изненада поредната строителна акция, придружена от бетоновози с гръмко чалга озвучаване, или каквото и да е, но нещо, което скорострелно ще ме телепортира в реалността. И все пак ... дотогава....

но аз бих центрирал снимките по средата, използвайки максималният размер за публикация.
Така чудесното настроение ще се подсили...
Поздрави!

Здравей!
Добре - ще го направя ;)
Трябваше клипът да е най-отгоре, но не успях да го наместя там :)))
Благодаря ти и поздрав от мен!

богат собственико на имоти!Много леко си се сдобила с тези скъпи богатства само си ги представяш виртуално или ги виждаш с очи и хоп-те са вече твои.Радвам се ,че ти си отново с усещанията за пеперуди, които кацат по ръцете ти,без страх от гъсеници и ларви.От този свят-човешки и недостоен.Затова пък си станала свидетел на мравешкия високо подреден и организиран свят,който е може би стократно по сензитивен и добър. Да, но ти не си пожела да станеш мравка ,нали?Защото този недостоен свят е предпочитания от нас човеците...И ние го обичаме такъв какъвто е.Но това е друга тема.
Исках да ти кажа крадецо на локви с форма на сърце , че ще минат билиони и трилиони години и според космогонията на Розенкройцерите растенията и животните ще се превърнат във хора и ще ги питам тогава биха ли се върнали назад...Може би всяка теменужка ще бъде една Бенита...
И накрая се налага да те телепортирам, а може би и себе си,защото искам да ти поднеса поздравления за споделеното.А ние ще те следваме във виртуалните ти постижения, дори ако пътят ти е до Слънцето и обратно.Ще наденем крилете....и така до следващия път...Махам ти с крилце..!
Поздрави!

http://bryunetsnakovalnia10.blog.bg/lichni-dnevnici/2013/12/15/vgrajdane-na-video-muzika-v-posting.1219219

Приличаме си:).
И аз като теб съм богата и бедна и съм и ме няма, зависи от ситуацията и хората около мен:).
Много ми допадна написаното от теб!
На фона на тези птичи песни и ромона на водата се пренесох отвъд времето и пространаството!
Благодаря ти!
Поздрави от мен!

Харесвам твоите дълги коментари, които ме карат да чета внимателно и провокират нови размисли! Мисленето е важно, трябва да го раздвижваме редовно ;)).
Радвам се, че винаги се обръщаш към мен така, както съм се представила в конкретната ситуация - в случая като имотен човек, притежаващ дупки от асфалт, пълни с вода :)! Благодаря ти, наистина!
Не се бях замислила, дали искам да бъда мравка - знам ли?! Но сега си признавам, че не се оплаквам - каквато съм и където съм - така е отредено. Опитвам се да взимам бонуси откъдето мога, а в случая от вдъхновението и силата на съзнанието. По-леко живея така, но може би реалният свят ми дотяга понякога....
Много ти благодаря и за поздравленията!
Да, ще се разходим и до Слънцето, ще разгледаме други галактики, ако искаш!
Топла вечер и слънчева сутрин ти желая! ;)

Това аз го наричам талант, кой каквото иска да разправя :))).
Да си вземеш капка отдих или парче красота в миг, в който стоиш, закован на някое бюро или в поредното задръстване....това е начинът! Всеки се спасява по своему, аз отлитам, а за по-сигурно го и разказвам - за дните, в които пък ще го чета, връщайки се наготово в красиви светове :)!
Много се радвам, че има хора, с които да си приличам! Следващия път може и да се засечем ... там, при птиците :)))

Благодаря и аз, усмивки и поздрави от мен също!

Ще се запозная с урока ;)
Обаче ще взема да задобрея и ще напълня блога с постинги от кеф, че се справям с техническите особености :))))).

Де този късмет, хора като теб да завладеят блога...:)))

Привет, Benitta! Хареса ми лекотата, с която едновременно разтваряш ръце, за да прегърнеш цялата Вселена, и спираш поглед, за да не пропуснеш и най-дребния детайл. В привидния разнобой между голямото и малкото, високото и ниското, значимото и незначителното, глобалното и детайлното сякаш пулсира единството на природното, част от законите на което сме и ние, човеците. Благодаря ти! Поздрави и усмивки!

А представяш ли си, ако на живо отида там, но с лист и химикал? :)))
Мечтая за един такъв ден - само аз и природата!
Да, човекът също е природно явление, но често опорочава чистотата на замисъла, от който е сътворен. Хем се развиваме, хем се затриваме. Не е ли така?!
Четох при теб за щъркела и се замислих, че трябва да излезем от града, за да видим гнездо на щъркели... Знаеш ли, как се възхищавам на щъркелите, че си остават завинаги верни и имат интересни семейни отношения?... Но, това е друга тема :)
Изпращам ти много усмивки и слънце за душата!

едра собственичка на Вселенски имоти:) Ама ще проверя дали си плащаш данъците за всичките тези красоти. Значи така, за тебе всички полянки, облачета, дупки-сърчица, пеещи птички, а аз понякога и една пеперудка не мога да си изфантазирам! Добре поне, че Слънчо и морето си оставила за всеобщо ползване:) Ама простено ти е, толкова красиво го споделяш, че те причислявам към част от тези красоти! Наистина, Бенита, забележителна си! Страхотно е усещането в блога ти!
P.S. А знаят ли шефовете ти, че си позволяваш да летиш в работно време, а? :)))

Току-що слушах чудесна музика при теб :).
Щом ми е простено - въздъхвам спокойно. Шефовете не са ме виждали от две години, та ще ме прощават и те... Но днес се замислих, че не съм имала почивен ден точно от година и половина - възрастта на малката ми дъщеря. Та по този повод май взех все по-често да отскачам я до Сен Тропе, я до селата, я до поляните; станах предприемач - инвестирам фантазията си в какво ли не :):). Умората си казва своето.
Но щом тук усещането е страхотно, слагам една огромна усмивка и продължавам с тичане след малката...
Много прегръдки и много слънце за теб, днес се разходихме и по къс ръкав. Пролетта и тя ни изненадва с нов тоалет - идва по рокля с презрамки :)))

Че му се мръщим усмихнато на слънцето,сигурно всички го правим,особено тези от нас,които нямат навика да носят слънчеви очила. :) И си го обичаме.И не можем без него.Обаче като се замисля,аз правя и друго-усмихвам се намръщено.На какво ли?-на какво ли не.Но както и да е,важното е,че все още можем да се усмихваме.
Направи ми впечатление израза-"Имам спасяваща нужда от всичко това." сигурно е индивидуално при всеки и степента на визуализация е "дело тонкое" и всеки си го прави по свой си начин. Аз пък искам да се чувствам уютно в мига и мястото,където и когато и с когото съм. Искам да се наместя по най-комфортния начин и да го изживея този миг.Както гледах днес онези котки така се наместили в ония вишневи клони,дремят си и не ги смущава дори и силния вятър,който люлее клоните / и котките съответно/ насам натам. Не че винаги ми се получава...но, стремя се,търся го това.
Надявам се да си го припомня този твой красив и искрен разказ в някоя мрачна ноемврийска вечер след време. Сигурно ще ми отнеме от намръщеността. :)
Благодаря ти за приятните мигове! Поздрави!

ТИ си нова ,но много си напред
технически ,Бенитта / ах ,beniitta bella ...axxx...
който има полезен линк/и приятели/ ее Ok!
който си няма, като мен, самоо се смее ..
сам ....;))))

Красиво бягство. Така никога не може да сме приковани. Духът обича да лети и да усеща красотата. Поздрави!

Да, трябва да се наместваме уютно в мига, в който сме. Цяло изкуство е, да бъдем хем себе си, хем в трудни мигове, хем и в намръщени ситуации.
Голяма част от този уют се крие в подсъзнанието и неговото влияние върху нас. Затова аз намирам спасение в една кратка "забежка" - понякога имам нужда от глътка въздух, за да се завърна по-бодра. Мечтател съм. Знаеш ли колко запустели къщи съм купила и минавайки ежедневно покрай тях, все сменям обзавеждането и разположението на цветята в градината... Имоти да искаш при мен :)))
Пролетта дойде заедно с лятото тези дни, всичко цъфти, птички летят навсякъде - само отбелязвайки този факт, вече се чувствам уютно. Поляните очакват някой да се разходи из тях с пълна душа. Тръгвам ;)
:)

Много се радвам, че се отби на полянката :-)
Широка усмивка от мен за теб - колкото повече, толкова повече!
Слънчев ден и красиви пролетни емоции!

фантазия, чувство на творец имате! Добре е да си винаги в синхрон с мечтите ни. Това е истинско богатство! Поздрав Бени.......

Благодаря!
Добре е човек просто да е в синхрон със себе си. Всеки търси решение как да постигне това - аз мечтая, създавайки острови за отдих.
Поздрави и за теб, и за любимия Пловдив!

Ей, Бенитке, тия дни, както си фърках, едни крила ми отнеха предимството. Ти си била значи :) Ама внимавай, де! На тоя пазар и аз имам имоти и си ги обхождам с облитане (кога с крила, кога на метла :)) Дай да направим график да няма катастрофи, че ми изтече гаранционния срок на крилата.
Ама голямо кефче си създала, много се заплеснах. Поляните, мравките, пеперудите, пчеличките... Ееееех, мечти в зелено! Ех, тъп, пластмасов градски живот!
Честита пролет, мила! Всичко да ти е слънчево :)

Лети си спокойно, Чайче - нали се разбрахме, че делим по братски (само мравките си остават за мен :))) ). И с метли да се срещнем, няма страшно - сефте да ни е...
Ти се появяваш внезапно, поръсваш обилно с цветен прашец и зачезваш... Колоритно цветенце си. Тук ми липсваш понякога, но аз пък често се подвизавам в твоите покои ;) Пропуснала съм доста материал, така че, докато ти вършееш в света, аз поддържам блога ти с усмивки, да знаеш.
Трябва да си записвам твоите бисери, за да ги добавя и тях в "любими" - голяма работа си!
Честита да е и на теб пролетта!
Лети!

БРАВО АЛБЕНА !!!!

Благодаря на теб и на freeoldmen, че сте така добри, да ме въведете в техническите подробности на блога :)! Сега вече съм пълноценен блогър, който ще вгражда музика, ще качва клипове и ще се кефи на постиженията си :)))
Друго си е!
Поздрави и много успех от мен!

ВИНАГИ ДОБРЕ ДОШЛА С ВЪПРОСИ.