Здравей Бенита,
Прекрасно изживяване.
И аз съм имал подобно.Мъж съм на 44г.
Според мен ние сме получили "знак на съдбата".От хубавите.И за хубаво.
За да не търсим постоянно "чистотата и в сладкото им присъствие на скучната опашка. Толкова свежи, толкова безгрижни, толкова красиви"
извън нас, нашето семейство.За да не търсим богатството което имаме в другите, да не го сравняваме с тях.
А за да го ВИДИМ в нас , в теб, в мен, в децата ни, в човека когото обичаме.
Съдбата ти го е показала на теб в огледалото, на мен по друг начин.
Важното е да го разберем и ценим.
Благодаря ти!

Благодаря ти за хубавите думи!
Да, може и да е знак на съдбата. Когато сме задълбали в ежедневието и мислим, че се превръщаме в скучни хора, явно имаме нужда от опомняне. Животът има хубава страна във всяка възраст, затова аз изпитах вина при моментното дотягане от грижите в етапа, в който се намирам. Сигурна съм и че след споделянето тук, емоциите ми съвсем ще си дойдат на място :)
Поздрави!

Хубаво е, че и ти самата си направила това.И огледалото ти е говорило в същата посока.Защо е необходимо да се съизмерваме с другите,те имат едни плюсове ние други.А напоследък психолозите все повече съветват да се харесваме,да се обичаме.А аз си мислех, че пак ще летим...?!?
Поздрави

Куп стоварени емоции и куп объркани мисли връхлтяли и отминали.:) Но споделителността е хубаво нещо,едно качество,което уважавам у хората.Затова ще карам директно,може би и от това имаш нужда.Виж се само-"Две момиченца на около 18-20 години"-ако така ги наричаш и се отнасяш към тях от твоя гледна точка,то по-добре по-често се оглеждай в огледалото на душата си.Общо взето повечето,ако не всички проблеми,които осъзнаваме като такива,започват от самите нас. Затова трябва да тръгнем от там-от нас.Това са две млади дами,предполагам симпатични и чаровни,ако питаш мен,а не някакви си там момиченца.Ако ти се чувстваш угрижена и претоварена,то тогава започни от това. Ще ти кажа теоретично от какво имаш нужда,след като ти се случват такива случки-релакс с откъсване-душевно и физическо-от ежедневието.Поне няколко дни.И смяна на мястото също.Разбира се казах го в теоретичен план,но това е,няма друго :)Няма нужда да търсиш под вола теле.Ами тогава представи си примерно,че и аз съм там-на опашката на съседната каса.Обръщам се и какво виждам-едно щастливо момиченце на около 30 гледа умилително към две други момиченца на около 20 и очите му пълни със сълзи. До него-две щастливи деца. И тогава има два варианта-първо-твоят-от това изведнъж ме пронизва болка,усещам се стар и грохнал и на забавен кадър рухвам до касата,хората се обръщат втрещени и някои се затичват към мен.Край на епизода,следват надписите. :))) И втория вариант-гледам отстрани и ми става едно такова хубаво на душата,че срещам такива щастливи хора,нищо че не ги познавам.Само малко се позачудвам на онези внезапно бликнали сълзи и това ме озадачава,но някак си оставам с усещането,че това е моментно състояние и всичко ще е наред. Надявам се да приемеш думите ми с чувство за хумор.
"Дали преходът към по-зряла възраст е свързан с тежки мисли?"-да,може би не при всеки,но на мен ми се е случвало,а това какво ще е нататък е свързано с това какво е било досега,така че-просто живей в "Сега". И се усмихни.Точно сега.Непременно :)

Когато ти се появи в блога, гледам - младо, хубаво момиче, щастлива майка, улавяща всички красиви нюанси на живота, радваща се на локвичките с форма на сърце, летяща с вятъра, кацаща по цветчетата като пеперудите, разливаща енергия и усмивки...викам си: защо не ми се случват тези неща? Аз съм една стара грохнала баба, децата големи, грижите други...И изпитах носталгия по отминалите времена. Тогава се погледнах в огледалото - що бе, не съм зле?! И харесах това което видях:)))
Освен това възможно е тия млади момичета да са ти завидяли тайно за излъчването на млада чудесно изглеждаща майка, обгрижваща малките си сладури. Ами то си е за завист!
Ти знаеш много добре, че това е било моментно състояние и е резултат от умората на ежедневието. Сигурна съм, че е било само миг. И сигурно вече отново си в полет. Всъщност, може би са необходими тия моменти за да обърнем поглед към себе си и да се преоткрием:)
А от висините на моите хх години ще ти кажа, че тия моменти стават все по-рядко. Абе моят живот си ми е най-хубав, колкото и скапан да е:)))
Прегръдки, Бени, слънчево момиче! Ставам много разговорлива при тебе:)

Само че, понякога рисуваме буреносни облаци и се блъскаме в тях.
Аз се чувствам много добре в кожата си, затова се изненадах от внезапните лоши чувства към самата себе си. Явно миг на слабост ;)
Поздрави и нови усмивки за седмицата!

Голям филм, големи припадъци :):)
Прав си, аз съм наясно с това, за което говориш. Исках да го споделя, за да видя отзиви - дали и на друг се случват подобни негативни и неканени мисли. Момичетата (младите дами;) ) бяха радост за душата, а аз малко по-изморена, покрай недоспиване и ей на - загубих усмивката за малко. За малко!
Сега съм добре, благодаря за комплиментите ти и изобщо за усмивките, които ми рисуваш по блога, по лицето и по принцип!

Ах, каква чудесна хх приятелка си ти!!! Радвам се, че ставаш разговорлива при мен - всичко, което казваш е истинско и толкова мило!
Ама разбира се, че нашият живот си е най-хубав :))) А аз, като теб със стихотворението за 1-ви април, натворих някакви емоции, после ги и описах тук, та сега се чудя - откъде ми дойдоха в главата? ;)
Но аз обичам да споделям истински неща, а те не винаги са позитивни. Представяш ли си, да бяхме вечно ухилени и безгрижни - не стои естествено някак..
Слагам крилете и тръгвам - понеделник е - полет ни чака :))

Здравей, Бенита! Напълно подкрепям написаното от Paciencia - то отразява в цялост онова, което и аз бих ти казала.
И още - от мене. Като класен ръководител на сладки създания / и не само от женски пол/ в десети клас /17-годишни/ и преподавател на интелигентни други, по-големи създания пред матура в 12- ти клас /19-20 годишни/, искам да ти кажа, че цял живот ежедневно се сблъсквам с емоции, подобни на твоите. Отначало самата аз бях на 20 и ..години, после минах към категорията ХХ, а сега и към XXL /особено в очите им/. Съизмерването е приказно състояние, дори когато ти носи малко печал - то ти дава усещането, че светът продължава да бъде млад и красив и ти си част от всичко това. Какво точно си и къде точно се намираш във вечния кръговрат - ето това е въпросът. Но и радостното ликуване, че те има, че си нещо, че можеш да се съизмериш и да кажеш : "Аха, и мене си ме бива!" Това чувство ме кара да летя / и нека светът ме упреква за това:)))/ ! Поздрави! Продължавай да сееш доброта, мило слънчево момиче!

Не си само ти. На мен ми се е случвало не веднъж. НЕ СЕ СРАВНЯВАЙ С НИКОЙ! Ти си уникална, вдъхновена и искряща!! Бъди себе си! Душата ти е млада, добра и обичлива :-). Всяка възраст има своята красота. Прегръдки! :-)

Заля ме с топлина и оптимизъм!
А XXL много ми хареса, като лаф, ще го използвам някъде задължително :))) Вие с Вася измислихте нови възрастови категории, но да знаеш, че според китайските размери има и много повече хиксчета пред L, така че, имаме време докато пораснем до толкова! ;)
Чувството за летене е подходящо за всяка възраст и ако някой свят те упреква, то със сигурност той е от сивата, скучновата част на земята.
Поздрави и за теб, заедно с благодарни усмивки! :)

Така е, трябва да сме просто себе си, а да знаеш колко голям противник съм на еднотипността и сравняването между хората по принцип! То сякаш не беше сравнение в буквален смисъл, а контраст - безгрижието на по-младите на фона на безспирното ми тичане покрай децата. Прииска ми се да се отпусна и да мисля само за собственото си забавление, а някой друг да се грижи за мен... Щастлива съм, а понякога се чувствам хваната за гърлото и това са нормални емоции, надявам се :)
Толкова съм ти благодарна за написаното! Обещавам следващия път да пусна по-забавен постинг :)))

няма човек, който да не свие сърцето си на топка, виждайки как младостта избуява навсякъде и заема мястото, което до вчера си заемал ти. И по отношение на човешките взаимоотношения, и в работата. Тогава настъпва тази съпротива, болезненото стягане на сърцето. Да, това е лекарството, непрекъснато да си повтаряме, че изглеждаме добре, че сме обичани, че децата ни са прекрасни. Това са непреходните ценности. Младостта си отива, но винаги ще си майка, винаги ще си любимата на обичания човек(защото ти си човек, който умее да съхрани любовта си). Това са нещата, които в края на крайщата ни карат за махнем с ръка, да се усмихнем и да се почувстваме щастливи, на всяка възраст. Просто дай воля на чувствата си, усещай и пробожданията и след това мъдростта, която те връща в лоното на улегнал човек, прекрасно даващ си сметка какво представлява и какво притежава. Усмивки, младо момиче!

Добавяш в редичката поредния успокояващ, истински и ценен коментар за мен!
Аз също съм привърженик на изживяването на всяко чувство. Не е добре да потискаме емоциите - това ни натоварва. Вече съм убедена, че трябваше да споделя преживяното и съм много благодарна на теб и останалите!
И в този ред на мисли, усещам, че тук рядко ме интересува възрастта на хората, които харесвам. Чета интересни неща и си пълня душата, а това не е ли показател, че когато човек е готин, той си е просто готин и на 20, и на 60!
Усмивки и от мен, свежо момиче! :):):)

Прииска ми се да ти кажа, че тук е чудесно място за изразяване на всякакви емоции, и весели и тъжни. Така че, пиши всичко. Ние ще четем и ще подсмърчаме или ще се смеем :-) . Хубав ден от мен! И не се плаши, когато ти се случи пак подобна емоция, защото ще я преживяваш много пъти отново и отновоо. Но хубавите ще бъдат повече.... А сега една голяма и топла усмивка от мен :-) :-) :-)

Забравих да ти кажа, че аз също съм привърженик на изживяването на всяко чувство. Винаги след него малко помъдряваме, ама съвсеееем мъничко.

Диди, идеална топла усмивка за мрачната и студена сутрин :)
Връщам ти ресто - от моите :):):)

Дали помъдряваме - не знам. Обаче не е лошо да си мислим, че е така.
Намерих вкъщи един тефтер, събрал моите любовни трепети от ранните години и ще пусна скоро нещо хубаво за любовта - тази мъдра наша спътница, която носи и сълзи, и смях, и какво ли още не...
;)

Снощи ти писах коментар, който накрая не пуснах. Сега обаче, след като прочетох останалите коментари, видях, че не съм единствената, дето се чувства толкова уютно при теб. Ние също като приятелките ти от един твой постинг, с голямо нетърпение очакваме тези моменти за среща. Повод е всеки твой пост. Събираме се тук, чуруликаме си, споделяме, даже се изслушваме, а след това си отиваме в очакване на нови срещи в заведението „При Бенита“. Създаваш уют, Бени!
Да ти е слънчево и усмихнато:)))

Винаги, когато спонтанно решиш да ми кажеш нещо, трябва да го направиш! Достатъчно мерим думи и емоции в ежедневието...
Прегърна ме, усмихна ме, напълни ми душата, даже се почувствах и малко гузна, че май излизам една доообра, доообра, пък не съм чак толкова :))))) Но тук така се чувствам, благодарение на вас!
Вася, вчера доста разглеждах блога ти. И при теб е уютно и чисто, чисто! Намерих си онова стихотворение, дето го беше скрила (ах, ти), четох го, след някой ден пак ще го чета, даже май ще взема да си го копирам ;):) Толкова ми допада и като истинност, и като хумор, и въобще! Установих, че твоят син Калин е роден на датата на моята малка дъщеря!!! Прекарах един "тих" ден с теб в стаята ти в Мадрид, четейки или по-точно нечетейки приготвената книга... Разходих се из Русе..... ..... май съм останала с преспиване, сега, като се замисля :)))))
Поздрави и големи благодарности за този позитивизъм, с който винаги ме даряваш!