Случвало ли ви се е старецът да подскаже за себе си малко по-рано от обичайното? Случвало ли ви се е още да мислите по точките от списъка със желания, а някои от тях вече да ви изненадат – с целия си блясък пред очите ви, в пакетче, готови за „консумация”?...

  Случвало ли ви се е даже да не сте се сетили, че бихте могли да си поискате подаръче от чувала? Пък то да ви потупа по челото изневиделица...

  Ами на мен вчера ми се случи!

  Беше хубава сутрин, съботна, с горещо кафе, обичайната  олелия вкъщи и.... обичайните предстоящи задачи (в почивните дни, в които трудът не се заплаща от държавата, а би трябвало, защото домакинстването и отглеждането на деца е законен труд, все пак :) ). Беше и обичайно мрачно – ей такова – нацупено време, да му се чудиш какво толкова не му е наред, че цяло лято плака, а сега вее и се мръщи в неуравновесен подем. Беше и обнадеждаващо в близка перспектива за мен, защото ми се очертаваше да ходя на голям пазар за продукти сама, ама съвсем самичка. Това само по себе си е вид подарък, защото ми се случва изключително рядко, затова го ценя по особено интимен начин. Макар и натоварена с 4 торби, личната ми компания ми е особено приятна. Ходили ли сте скоро в хипермаркет с двегодишно, изпълняващо мисия „Терминатор”, и едно 9-годишно, скрило под купищата продукти в количката 7 шоколадови яйца, 4 пликчета с бонбони, 3 пакета дъвки, 5 близалки и кутия луксозни бонбони от 16, 80 на промоция??? Ако да – тогава ще разберете привързаността ми към „самотното” пазаруване и тихата компания на човекът в мен. :) :)

  Беше и обичайно натоварено из квартала. Касите в магазина - тракащи в бесен ритъм, количките – препълнени като за конкурс по надяждане, колите – по две на семейство – движещи се навсякъде, децата – в звънък бяг и като цяло – съвсем стандартен почивен ден, лудешки наситен.

  А аз – аз ли? Аз – вписана в масовката, не очаквах пакетираната изненада, стояща на една ръка разстояние от ...... джоба ми. Ами класика – отварям портфейла, преглеждам картите и хващам червената (по цвят ги различавам – две дебитни, една кредитна; в тази получавам това, в тази – онова, а в третата – хм, там е голямата игра с „теглиш две – връщаш осем”, но това е отделна тема). Та, пъхам си аз червената скъпоценност в банкомата и в лежерно очакване смятам, че ще отпусне около петдесетина лева. Леле, как се облещих, когато цифрите срещу мен се  строиха кокетно и запяха в синхрон: „411”! Няколко секунди осмислях ситуацията, но установявайки липса на каквато и да е логика, реших просто да ги изтегля, така – на живичко да ги пипна. И си ги изтеглих. Мои си бяха. На мен ги даде банкоматът! Стоях зашеметена и поради нужда от адекватна мисъл, реших да ползвам жокер „Обади се на приятел”. Мъжът ми, който е с по-рационално мислене, здраво стъпил на земята и още по-здраво въртящ семейния бюджет, реагира типично: „Чудесно, обаче умолявам те – прибирай се бързо.” :))) Щото, знаем си слабите ангели – аз харча точно толкова, колкото имам в джоба си, даже понякога и повече. А такъв бонус за мен е просто БОНУС. Той се харчи ВЕДНАГА и от сърце. Да, слаба съм в това отношение, много беззащитна. Аз трябва да имам личен счетоводител, даже и личен данъчен инспектор, както и одитор – изобщо, група надзорници, следящи изкъсо разсипията, на която съм способна неизлечимо..

  И за да не си помислите, че някой нещастен човечец е объркал сметките и ми е подарил незаслужено една приятна сума, ще ви уверя, че не е така. Ситуацията се изясни, просто едни забравени пари от преди 100 години, просто в една дебитна карта, която не е пипана също от толкова дълго време и ...... просто една чудесна изненада, предколедно-звънтяща. А Дядо Коледа в случая съм аз, ако не се досетихте и не случайно се обичам точно такава, каквато съм – вдъхновена, разсеяна, отнесена на моменти, но пък носеща все изненади – все от сърце, все непринудено и все хубави! :)

  Обещавам да пусна есемеси за благотворителност, обещавам да запаля свещ в църква, да оставя дарение и там, обещавам също, да си внеса част от задължението по онази тъмно-синята кредитна карта „теглиш две – връщаш осем”, обаче останалата част от коледния подарък ще похарча от душа. Само пари, похарчени леко и от сърце, имат добра възвръщаемост.
Такова мото си имам аз!

Бели пари за черни дни, това се сетих:) Ей на, разсеяността ти е възнаградена и понякога е за добро. Посмях се, толкова леко си го разказала:) И така ми е познато, познато, и близко....само че, от далечното минало. Удоволствието да избягаш за миг от домашния хаос. Само че след това е толкова сладко завръщането, когато те чакат на вратата малките терминаторчета и с надежда гледат в чантите или директно те обискират...Спомням си и за едни намерени забравени (скрити) 100 лева във време на закъсация. Ех, отново се появи с усмивка, Бени! Коледно да ти е и все така разсеяна бъди:)))

може и да почерпиш :-D . Ех, Бени, разсмя ме и ме разтовари. Отивам до банкомата да видя дали няма нещо забравено и по моите карти :)))) Пожелавам ти още много подаръци и поводи за радост!

защото са забравени, точно както и в историята, забравяме най-важното, а се вглеждаме в подробностите. Та тези, "историческите" наистина са дар Божий. И неее, съвсем не са от разсеяност, нито от спестовност, то просто си е едно съдбоносно случване с цел отложено щастие във времето. Нещо като приходи за бъдещи периоди/както е във счетоводството/. И хич не ти трябва счети, който да те следи. Изживей си момента, това е голяма тръпка за всяка жена. Аз така най-обичам, особено когато в къщи сме останали без пари, отивам и изхарчвам за някоя глупост последните, и веднага на другия ден от някъде идват приходи. Просто трябва да освободим място в портмонето за нови и за повече, срещу незабравим миг свобода и удоволствие от пазаруване, особено около Коледа. Прегръдки!

Страхотно описание си направила на цялата история!Такова свежо чувство за хумор!Случват се такива изненади но твоето описание е впечатля ващо!
Поздравления Бени и благодаря за настроението!
Хубав ден с усмивки!))

Дядо Коледа-та, хе-хе. Дала си пари в църквата, но Бог още не ти е дал пари по-този начин.
Извода: Дядо Коледа е по- добър в случая от всевишният, на който му се молим за щяло и нещяло.
Приятно усещане, но имам чувството, че парите са си твои, а Дядо ти Коледа кой знае още какви ли изненади ти е приготвил...
Дано поне си заслужават.....
Е, тогава хубава Коледа Бен....

Аз също по-някой път харча малко повече, но хубавото е, че мога да си налагам някаква мярка..! Поздрави! :)))

ама така хубаво си го разказала, че аз този път направо не се замислих. Побързах до първия банкомат и го загледах с надежда. Знаех, че нищо няма да пусне... и той нищо не ми пусна. Но Дядо Коледа ще пристигне и когато ми намигне ще знам, че трябва да му повярвам... Не че не му вярвам де, ама да си го повторя: "Аз ти вярвам, Дядо Коледа и те моля - подари усмивка на всеки, който има нужда!"

Благодаря ти за пожеланията и за разбирането. Ами чакат те, с едната ръка ме прегръщат, с другата - вече дърпат находката :))) По пътя за вкъщи след работа ми звънят с поръчка - я за шоколадово яйце, я за някое бонбонче. А голямата показва оценките от тестовете по математика леко разсеяно тамън преди лягане - когато вече не приемам и не предавам информация. Хитреци са, ама толкова сладки! Това време е хубаво, но не се усеща днес, а по-късно, когато поутихне вихрушката, когато си отпочинем и усетим, че децата отдавна не са наоколо. Да сме живи и здрави само, нали?!
Прегръдчици в неделя и купа с усмивки за седмицата - черпя те! :):):)

Диди, така ми е хубаво от твоята компания! Предлагам ти - дай си банковата сметка, а аз някой ден (когато забравиш), ще внеса дребна сума, ама от сърце, ей така - да си те представя изненадана и усмихната, благодарение на мен!
Във връзка с почерпката, трябва да помислим за една среща, поне тези, които сме в София, защо не?!
Благодаря, че те има тук при мен, там - в твоя блог и по принцип!
:-) :-) :-) :-) :-)

Сякаш написаното от теб, е казано от мен!!! Ама всяка дума! Толкова съм щастлива, че има хора с моето мислене - разбира се, че трябва да се освобождава място в портфейла и тук няма грам шега. Ходи обаче обяснявай на някои сметкаджии, че си просто широко скроен финансово и знаеш, че парите са за обръщаемост, а не за затваряне в буркани! :))) Случвало ми се е не в мой стил, да се опитам да заделям и какво мислиш се получава?! Или ще ми се счупи зъб, или някое от децата ще избухне с температура..... и хайде, спестеното отива по доктори. Ааайде, никакви такива, леко отстраняване - леко получаване на парите, така се живее по-осезаемо.
Прегръдки и за теб, също и усмивки, от тези тук - блогово-сърдечните! :):):)

Как ме зарадва! Ами как да не включа чувството си за хумор, то и без това навсякъде се бута :))) Радост голяма беше вчера! Добре, че намерих време да го разкажа, докато емоцията е прясна, защото занапред ще ми носи нови усмивки, четейки го и връщайки се мислено.
Хубав ден и за теб, също така осмислена нова седмица - богата и усмихната! :)

Парите са си мои, разбира се. Важен е резултатът, а дали ги носи Господ, Дядо Коледа или пословичната ми разсеяност..... все ми е едно.
Благодаря ти за поздрава! И на теб Коледата да донесе радост и свежи изненади!

Винаги доволно се усмихвам, когато науча за мъж, харчещ повечко и с лекота, защото някак негласно този недостатък е приписан на нас - жените.
Трябва да има мярка, иначе става страшно. На мен парите са ми направо противни - не мога да ги търпя в портфейла си, разбираш ли?! :)))
Поздрави и хубава седмица с попълнения в картите ни!

Добро сърце имаш ти, Вал! Искаш Дядо Коледа да подари усмивка на всеки, имащ нужда. А то май няма някой без нужда от усмивки..
Да му се не види и в стиснатия банкомат! Точно на теб ли ти отказа?!! Ще насоча цялата си позитивна енергия към Пловдив (любимия ми град) и в частност - към паричните потоци там, да се раздвижат малко! Във всяка карта - коледна надбавка, така де!

Привет!
И моята карта е червена ;)
Надявам се Дядо Коледа да намигне и на мен, а аз обещавам да следвам мотото ти:
"Само пари, похарчени леко и от сърце, имат добра възвращаемост."
За съжаление, аз мога да похарча пари за другите, но когато касае мен самата съм малко стисната... Все си казвам - това може да почака... Но, харесам ли си нещо - не мога да спя... Сънувам го... Само за това мисля... Затова съм си наложила забрана... Ако нямам възможност да се "изкуша" - дори не влизам в магазина, за да не се дразня :)))
А, твоята събота може би е започнала с вълшебно-гореща чаша кафе, затова денят изпълнен с чудеса бил е ;)
Поздрави с усмивки :)

Точно като теб съм - не само не стъпвам в магазина, а даже и във витрините не поглеждам, ако няма начин да отделя пари за някое изкушение. Потискам се с уж безцелно зяпане с празен портфейл или просто маркетинг проучване, както казват мои близки. Няма проучване - или се купува на мига, или не се ходи въобще.
Иначе и аз обичам да се раздавам за другите, изобщо - имам слабост към опразване на портфейла си. :)
Слабости разни, какво да се прави. Но има още едно мото, че животът е миг и днес не се връща, така че - просто да си живеем днес, сега и така!
Съботата беше вълшебна, но и неделята не отстъпва, защото бях с вас и напълних торбата с усмивки!
Пожелавам ти богата седмица, от всичко прекрасно по малко, за да има и за по-нататък ;)

"Само пари, похарчени леко и от сърце, имат добра възвръщаемост." Е, това се казва мото! Ще си го запиша, но по-важното, ще го кажа на моя съпруг - той едва ли ще има нещо против да се увеличи възвръщаемостта на семейните ни активи. Много силен и въздействащ текст! Чувството ти за хумор, умението да детайлизираш ситуациите, самоиронията - всичко е страхотно! Поздрави!

Такава хубава свежарска история ми се четеше много...ама много и ето ти хоп направо ми я поднесе под носа ...като пухкава шоколадова торта с прекрасен ванилов крем и лешници /цели/ я излапах а после се отпуснах блажено на стола да усещам приятния вкус на шоколад оставащ в устата ми. Ето така се почуствах след прочита на твоята публикация. Голямо благодаря от мен а ето това ме разсмя от сърце "Ходили ли сте скоро в хипермаркет с двегодишно, изпълняващо мисия „Терминатор”, и едно 9-годишно, скрило под купищата продукти в количката 7 шоколадови яйца, 4 пликчета с бонбони, 3 пакета дъвки, 5 близалки и кутия луксозни бонбони от 16, 80 на промоция??? Ако да – тогава ще разберете привързаността ми към „самотното” пазаруване и тихата компания на човекът в мен. :) :)" Имам дете на 5г. и част от описанието ми е познато. ама много познато.
Благодаря ти прегръдка от мен голяма с усмивка със същия размер за теб Бени.
Поздрав Дора

Здрасти!
Забутаните пари и после показали се най-ненадейно, са сладка работа,и на мен ми се е случвало,а пък ти си го описала цветисто,както ти си умееш.Така че поздрави за това!Самоиронията е присъща на интелигентните люде.Но аз искам да ти пожелая добрия старец да ти донесе най-вече от ония нематериалните ценности и това от сърце ти го пожелавам.Иначе няма да се правя на светец,и на мен ми е сладко да харча пари,още повече,че ежедневното пазаруване е мое дело и по този повод в главата ми има едни таблици/екселски/ за цените да речем на млякото,маслото,яйцата,видовете хляб,зеленчуците и плодовете в наличните магазини в квартала. И може би и заради това,а може би и заради друго,хич,ама хич няма да ти се впечатля от едни лъскави витрини с примамливо наредени изкушения.В тази връзка,в събота пък ние-мъжете в къщи ходихме до Икеа,прескочихме и до новия мол и общият извод,до който стигнахме е,че молът си беше пълна скука,ако ще и да е най-големият.Просто едни големи незапълнени и недостроени пространства.Е,намерихме и нещо що годе интересно-картинг,но и там си минахме само със зяпане. Предполагам ще кажеш със снизходителна усмивка-"Мъжка му работа" :))) Не,знам,може и да си права,ама аз не казах женска му работа,нали? :)))
Впрочем темата за пуловерите гледам продължава да се мярка измежду редовете. :)
Сигурно следващите ми импресии ще са на тема - Тихо се сипе първият сняг...
Ти така и така вече отвори коледната тема.
Топлина в семейството ти желая за тази и за следващите вечери!

Събирам твоите положителни мнения и похвалите с професионален привкус, защото знам, че си чела и четеш много, а това означава, че имаш реална преценка за моите знойни дарби! :))))))) Е, шегата настрана, честно си го казвам, друго си е с твоите шестици...
Мъжът ти едва ли ще е очарован, по-добре не му разказвай, да не се притесни, че ще повлека крак. Иначе мотото ми е изградено на база личен опит и е абсолютно субективно, но при мен градивно :)) Събраните пари от мен все от лоша нужда се харчат, затова не събирам, не са ми на късмет. Обичам ги дотолкова, доколкото ми е възможно да се освободя от тях скорострелно. Та така.
Много ти се радвам, знаеш. ;)

Каква сладка асоциация си направила! А аз сега как точно се почувствах, след твоите вълшебни думи?! Поне метър над земята :)) Смешно би било, ако не си призная колко е хубаво да опиша цветно нещо преживяно, а в замяна да получа искрени похвали за сътвореното.
Не знаех, че имаш малко терминаторче. Да е здраво и засмяно това твое съкровище! Така си е с деца в магазина, нали, веселбата е безкрайна с десетките изкушения. А малката (двегодишната) в магазина под блока ни, докато аз взимам хляб от рафта, вече е събрала няколко цветни пакетчета и ги е наредила на касата :)))))) Роботче, хабер си няма от живота, обаче знае къде как се действа.
Благодаря ти за топлината! Прегръщам те!

Да премислим ситуацията: значи, първо - ако реша да ти отговоря ред по ред на коментара, ще се отпусна в детайли разтегливо и ще ми свършат символите; второ - ако реша да засегна основно темата за "онези пуловери", ще забравя за символите, ще се впусна в мислени импресии и ..... ще си сипя чаша вино, търсейки и подходящ пуловер за случая; трето - докато се чудя какво точно да ти отговоря така, че да не бъда протяжно обстоятелствена, ще забравя какво, всъщност, си ми написал в коментара си, ще се върна да го прочета отново и ..... ще ми хрумне четвърто :))) :)))
Така че, казано накратко - при нас с теб "кратко" не съществува като понятие.
Какво ще правим? Не знам. Ама си ни е добре, те досадниците се събират, та и ние се събрахме, ама точно тамън.
И понеже забравих в твоя постинг да го кажа, ето сега се възползвам - радвам се, че се "завърна" в блога. Пишеш често и от вдъхновено по-вдъхновено! Поздравления за това!

Значи първо-ще ти отговоря на отговора,защото не мога да се сдържа,а и сутрешното кафе-второто вече, ми даде суперимпулс,който трябва да изразходвам по някакъв начин. :) Второ-обичам да ти свършват символите. Трето-защо не направиш постинг от темата за пуловерите.Не,не намеквам нищо. Сипи си чаша вино и мислите ще ти се подредят както не си очаквала. :) Четвърто - ако ти хрумне четвърто,докато си на третото-това го направи като чернова за следващия ти постинг-така ще си предварително готова и няма да ти се налага да мислиш тема.Пето - не знам дали някой има търпение да чете какви си ги плещим тука. И шесто - благодаря ти за хубавите думи,не знам дали ги заслужавам!Впрочем има и седмо-едва ли си се съмнявала в това-желая ти слънчев слънчев,душевно слънчев 25-ти ноември.Този си е единственият 25-ти,друг такъв няма да намериш.:)))

......да са ни живи и здрави, малките бонбони, мисля че те са най-цветната и красива част от живота ни точно в този момент.
Прегръдка за теб и децата ти от мен.
Хубав, слънчев и прекрасен ден ти желая.
Поздрав Дора

Ех, че изненада, просто прелест - с червено палтенце и бяла шапчица от чудесийки! И като се похарчи от сърце, ти идва да литнеш. И литваш! Чудничка история, Лъчиста Бени, забавно - сериозна и с криле - звънтящи! :)
Поздрав с прегръщ! :)

.... И хвана феята своята вълшебна пръчица, излетя в далечни светове, а аз ..... останах долу на земята, следейки цветната диря след нея :)))))) :))) Липсваш, когато отлетиш така! Напоследък и аз нямам време за блога, даже и за друго нямам време, дните ми изтичат между пръстите, преди да ги усетя...
Благодаря ти за цветната следа във всеки мой постинг, от мен имаш червени усмивки с бели панделки и златисти прегръдки с коледни звънчета! :-)