Понякога.....

Стрела съм – удряща право в сърцето,

kогато натъжена от обида насочвам се...

Стрела съм – нежно разтваряща чужда душа,

kогато от любов потъвам в дълбокото...

Стрела съм – следвам посоки и вятър -

      моите...

Нямам карта и нямам мишени.

Само целя натам, накъдето

ме води лъч от мечти изрисуван;

а някога в пропаст – от човешко безумие...

Стрела съм – остра и нежна;

студена, гореща...

Стрела с връх всевъзможен.

И няма как – просто такава съм.

..В миг и огъната – свита в спирала.

Но разгръщам се, стрелям - това съм...

В длани дните си свидно събрала.
...

С огромен интерес прочетох стиха ти. Стори ми се различен от стила ти, но толкова близък до мен. Ние с теб си приличаме малко... Едни настроения ни гонят, едни емоции :-). Много ми хареса, Бени! Очаквам още! Прегръщам те!

Понякога срещнал стрела със сърцето,
сподавил навътре самотния вик,
със мъка се връщаш назад в битието,
душата стреми се към своя си лик.

Безумно залутан със поглед зареян,
вълни от копнежи и нови мечти,
светулките светят и път е огреян,
надежда и вяра и обич си ти.

И крачейки право, в треви ароматни
в очите прокрадва се лъч светлина,
след бурята слънцето тъй благодатно,
погали сълзите във твойта душа.

Понякога..... какви ли не сме......

Диди, това го изстрелях за миг, обичайно в един от моите емоционални пикове :)))
Аз не си падам по писане на стихове, но понякога...
Много се радвам, че си приличаме, изобщо радвам се на допирните ни точки и на блога, който ни срещна!
Стана ми мъчно, защото следвайки мечти, понякога срещаме твърда стена точно при най-близките, а това ни разколебава и някак не е честно, нали?!
И аз те прегръщам, Диди!

Не, че се съмнявам в теб, разбира се! Много ме зарадва!
Моето стихче е доста по-кратко и бедничко, но явно добре показва същността на емоцията. Защото в твоето всяка дума сякаш е казана точно от мен!
Не мога да напиша нищо повече, просто ще го прочета пак ;)
Thank you!

Дали съм те разбрала правилно - приемам коментара ти за допълнение и вид подкрепа към моите човешки слабости, м?
Поздрави!

Добро утро, светла Стреличке, бъди си такава; следвай, рисувай, прегръщай лъчи на Слънце, Море, любими хора, приятели, ... Живот!
Хареса ми твоето стихотворение, искрено, образно, събрало посоките на твоето Понякога; имаме си го това Понякога!
Голяма прегръдка и от мен, Бени! :)

Така се обтяга лък,
така се наказва предател,
така се убива лъв,
така се изгубва пръв
или последен приятел...

Усмивки, Бени!

"Стрела съм – нежно разтваряща чужда душа"
това ме докосна силно благодаря ти
Поздрав Дора

Следвай посоките и вятъра, твойте си... защото си едно емоционално съкровище. Посоката на лъча от мечти е правилна, стреляй! Прегръщам те!

За подкрепата, която ми връща оптимизма и силата! Наистина всеки има своето "понякога", за разлика от онова "винаги", когато винаги имаме нужда от добра дума, от усмивка, винаги от някой, вярващ в нас..
Моите мечти са съвсем обикновени и реализуеми, затова се натъжавам, ако ме разубеждават и отнемат надеждата. Тук обаче, благодарение на теб и останалите ни приятели, островът на светлината и усмивките ме вдъхновява и отново се чувствам добре!
Прегръдка с въздишка на облекчение :)) ;)

Така необмислено изтипосах този постинг, че почти не разбрах :))) А сега, благодарение на всички вас, съм толкова щастлива, че го споделих!
..... Казал си ми много неща. Добавил си и усмивки. Какво повече да иска човек??!

Радвам се, че си се спряла на положителната част от стихчето. Макар че, когато стрелям, отвръщайки на обида, явно го правя рязко и пробожда по-болезнено.
Но...за добро или лошо - всички сме си такива, каквито сме.
Щастлива съм с твоята подкрепа!
Поздрави и от мен! :)

Разбира се, че е правилна посоката, нали?! Ти си голям оптимист и усмихнатата положителна енергия, която притежаваш, стига мигновено до мен, чрез думите ти!
Хващам си една от твоите безспирни усмивки и даже малко ще полетя :), защото така ми действаш, Майче! ;)

Слънчева!
Хубави дни от мен!<3

Благодаря ти, мила! Мисля, че всички трябва да сме такива, каквито сме. Не е здравословно, когато вървим срещу себе си.
Прегръдка за теб и <3

Колко си добра и в поезията! Стреляй, Бени, твоите стрели са заредени с живот! Докосват сърцето, но не го раняват, а го радват и пленяват за винаги! Чудесна си, Стрелецо! Давай само така, следвайки мечтите, въпреки човешкото безумие и неразбиране, което срещаш понякога по пътя си!

Понякога сме всякакви, дори и неподозирани.
Отново нещо близко до мое, което съм писала преди доста години.
Понякпга сме нежни, понякога сме като стрела или юмрук, но в същността си сме си ние - добри /смея да говоря в множествено число, слагайки и себе си:)/
Поздрави и прегръдка с обич, Бени!

Такава добра приятелка си ти! Типично за зодията, няма какво да се чудя :)))))
Винаги имаш наниз красиви думи, в същото време истински и без излишна пудра захар - точно по сърце са ми.
Благодаря ти! Радваш ме много с чаровното си присъствие тук. И понеже стана традиция да те черпя с нещо виртуално, сега под ръка имам ето това:

http://www.bonapeti.bg/recepti/Torta-s-kafe-i-maskarpone/

Лекичко ми прилошава, ако не го хапна на мига, дано при теб да не е така тежка ситуацията ;);)

Ние с теб ще се окажем далечни роднини накрая :)) Все намираме общи черти, м?
Добри ли сме, Кате? Не знам. Поне имаме добри намерения... :))
Прегръдки с много обич и от мен!

право в сърцето ме улучи с тази вкусотийка! Толкова апетитно, че усетих вкуса, та и аромата на тортата. Ами сега да се хващам да правя сладкиш ли или да си го принтирам в 3D?!
Благодаря, Бени! Весело лято!

Понякога всички опъваме тетивата, но...
Не винаги си заслужава да стреляш... Но...
"...Стрела съм – следвам посоки и вятър - моите..."
Само така! Да!
Поздрави!
Eksli

и чудесна..

Така, така :))
Не си заслужава стрелянето понякога, но трудно е човек да избяга от принципите си и от съпътстващите ги емоции. Даже и мълчанието се явява стрела в доста моменти...
Благодаря ти! Поздрав и от мен ;)

Колко мило ми стана!
Благодаря за хубавите думи! :)

Да-а-а, точно такава си ти, Бени - като опъната тетива, като готова за полет стрела - целенасочена, точна, премерена - но и нежна, любяща, щадяща. Вълшебната стрела - сигурно това е индианското ти име, нали? Поздрави за силната експресивност и образност, които си постигнала, мила Бени! Прегръдки, приятелко!

НИКОГА не бягайте от принципите си ! За да се уважавате !

"Вълшебната стрела" много ме разсмя! Сигурно такова е било името ми, ще трябва да се свържа с предците и да видя какво ще ми напомнят :))
Вени, не знам какво съм постигнала, но го написах за миг, а го пуснах в блога още по-бързо. Даже не очаквах и коментари, но явно съм се проявила нестандартно ;)
Емоции, стрелички, любов, интриги.... все човещинки, а ние сме тук, за да си ги споделяме. На мен ми е лек за душата общуването в блога и пак четох някъде, че повечето тук сме аутсайдери в реалния свят.... Дрън-дрън и една усмивка за много здраве на дървените философи. А за теб най-голямата прегръдка!!!

Подкрепям!

Поздрави!

Каква изненада! Радвам се, че ти е харесало!
Щастлива съм, че всички ме разбраха правилно! :)
Поздрав и за теб!