Прочетен: 5539 Коментари: 23 Гласове:
Последна промяна: 26.05.2014 21:59
Какво се случва с нас, когато сме лишени от почивни дни? Ами, не знам за другите, мога да опиша моето психично отклонение вследствие на това, поне, докато съм все още що-годе адекватна. Аз, например, изпълнявам най-благородната професия, най-емоционалната и разбира се – най-безплатната: да бъда майка. От известно време съм назначена на тази длъжност, на досрочен семеен договор (досрочен означава нещо от рода – докато ми изтече срокът на годност), с 24 часов работен ден, без право на платен/неплатен отпуск, без осигуровки за изплащане на болничен или за пенсионен фонд. Работата е шумна, екстремна, сърцата, разнообразна, а колективът е сплотен, състоящ се основно от любознателни дребосъци. Има множество служебни упражнения, осигуряващи стегната фигура, добър тонус, бистър ум и аналитична мисъл:
* ежедневен крос;
* вдигане на тежести (постепенно увеличаващи обема и теглото си);
* нощно събуждане с вик, трениращо устойчивост към кризисни ситуации;
* препитване по класически въпросник, поддържащо гъвкавост и съобразителност – пр.: защо небето е горе, а луната е тъмна, пък свети в жълто?; защо трябва да се яде супа, когато шоколадът е по-вкусен и не капе по блузката?; защо мама и тати искат още деца, аз не им ли стигам?; защо мъжете не са майки, а как се получават бебетата?...
По време на работния процес, ежедневно се провеждат курсове с разнопосочна цел:
* как да пресечем вирус в рамките на 12 часа;
* как да различим алергична реакция от обикновено полазване от насекомо;
* как да успеем да си вземем душ за 4 минути, а за още 4 да се приведем в завършен лицеприятен вид;
* как да хапнем на куц крак и как да се впишем адекватно в около 16 часа, когато задачите ни са обективно предвидени за 6х16...
Колективът обаче, е доста взискателен по отношение на добрия външен вид и благото изражение на лицето. При най-малко отклонение от тези норми на длъжностна характеристика, бивам изгледана укорително сурово – къде ми е усмивката – не си ли обичам „колегите” вече и защо съм раздърпана – майката на ....... еди кой си била ехееей, колко млада и прекрасна..... :)
В процеса на реализация и издигане в йерархията, се придобиват допълнителните умения и квалификации:
* по готварство - „бабини рецепти аламинут”;
* по дишане дълбоко и броене до 10, при вида на потрошен сервиз или наводнен коридор;
* по труд и творчество - шев и кройка, изрязване, лепене, оцветяване, изразително четене, добро въображение, артистизъм и др.;
* ежедневни упражения в стил, как да бъдем едновременно, своевременно, навременно навсякъде, в категорична свръхкондиция.
* не на последно място, усъвършенстване на пълен самоконтрол - търпеливост, учтивост и дипломатичност, при вечерната констатация на половинката, виждайки ме току-що седнала: „А, колко си добре ти - не работиш, не се ядосваш, почиваш”.....
Дааа. Чудно! Професия слънце, изпълнена с обич и прегръдки. А курсовете и допълнителните квалификации са сигурен знак за пълноценно израстване и реализиране на добри личностни показатели.
Но...
Липсата на отдих и глътка самостоятелно вдишване се отразяват. Отразяват се не само физически ( в две-три новопоявили се бръчици от недоспиване), а и психически. Започвам да гледам на по-младите несемейни момичета, като на някакъв отбор ухилени слънчогледи. Започвам да се оглеждам по витрините, притеснена, дали наистина съм се прегърбила, или само така се усещам. Започвам да се питам, дали умората не ме прави по-лош „служител” и не на последно място – започвам да се обърквам от разни подобни мисли и въпроси... Представям си, че изневиделица идва добрата фея, вади магическата пръчица и казва: „Драга Бени, ще гледам една седмица твоите деца, като писани яйчица, грабвай се и изчезвай! Наспи се, належи се, надишай се, отпусни се, освободи тази бръмнала глава, изживей всяка секунда пълноценно само за себе си!” И аз, невярваща, със светнали очи, изпадам в несвяст от ужас. Ужас, че съм помъкнала десетки идеи под мишница, само и само този лотариен щастлив момент да настъпи, а сега....... Сега не знам откъде да започна. Кое първо да свърша? Какво да завзема? Сама ли да бъда? Къде да отида? Искам всичко! Искам да обиколя 187 магазина и да изпробвам всички дрехи, които ми се изпречат – така - спокойно, лежерно, блажено... Искам да отида на спа. Искам да се видя с поне 14 приятелки и да прекарам с всяка една отделно поне 12 часа в безспирно надприказване. Искам да се зарина с цветни списания, кофа течен шоколад и купа с бадеми - поне за два дена. Искам да се кача на колата и да хвана нанякъде – където и да се насоча – все ще е красота – красотата на нашата си земя, зелената, уникалната!
Искам морето, искам планината, искам малко свобода, ей толкова мъничко, само за кратко! Но как да я похарча, ако ми се падне? То е, като да спечелиш голяма сума от лотарията. Предполагам, че изпадаш в стрес. Уж дълги години наместваш едни така изскочили пари, плануваш това така, това иначе, а като ги получиш – пълен блокаж. Предполагам, че е нещо подобно...
Е, така или иначе, не се очертава почивка в скоро време, няма какво да се кахъря за ползването й. „Нероден Петко” не е в моите представи за адекватно течаща мисъл. Просто имах нужда да драсна няколко реда по темата. Обичам децата си, разбира се, но дори и най-любимото занимание изморява, ако го практикуваме ежеминутно. Трябва да има регламентирани дни за отдих и за майките в "отпуск" по майчинство :)))
Сигурно сте завършили едно училище жените. Лутане на мисли и словоблудство, докато ви се изприщат езиците. Поздрав за споделеното, дано все пак ти е олекнало!
В споделеното има голяма порция хумор и забава, наравно със сериозното.
Човекът е устроен да изпитва умора - психическа и физическа. Не случайно в целия свят съществуват регламентирани почивни дни. Иначе, не се чудя защо исках деца :)
Поздрави и от мен, усмихни се! :)
Сложно на пръв поглед,избрала си моменти в който слагаш ударението на жадуващия за почивка родител, човек , търсещ удоволетворение в това да напише няколко реда,защото знаеш ,че ги очакваме твоите писания.Наричаш ги" психични отклонения", ами да, не са далеч от метафизиката.Вярно, носят някаква нова истинност.Виждам, че на втори план си се позабавлявала.Те семейните потайности нямат край, ами я, по добре на шега.И да видиш 100 и кусур магазини ,еди колко си прятелки и т.н.Искай и ще ти се даде- е написано в библията.
Ето на това му казвам метаповествувание.Златоуст разказ.
Браво Бени!Една индивидуалност си, която аз обичам.
И знай, че имаш" регламентирани дни на отпуск"!
Поздрави!И отпочиващи мигове!
Благодаря ти първо за подкрепата и разбирането! Второ - е, разсмя ме допълнително, как иначе: "Когато пораснат децата, ситуацията ще е същата" :)))
Права си, особено за момчето...
Хубаво време си е това. А колко би било идеално една баба да ни отменя изцяло за по няколко дни...
Важното е, душата да е пълна!
Много се радвам, че си на моята "маса" и добавяш цвят в диалога!
Мислех си тайно, че приятелите ми тук очакват от мен по-сериозни размисли и с лека уклончивост пуснах този пост. Но все пак, обичам да се придържам твърдо към себе си, пиша си от душа и затова ти благодаря, че оценяваш тази индивидуалност!
Прегръдки от мен и благодарни усмивки!
Поздравявам те!
Как се радвам, че се включи с такава голяма усмивка!
Поздрав и от мен!
26.05.2014 21:38
Поздравявам те за куража да споделиш, да "съживиш" уморения от делника човек и да го усмихнеш за прекрасен финал на деня!
Прегръдки и благодарности за това, което си, мило момиче!<3
Идеята беше точно такава - хем да си призная, че понякога имам нужда от отдих, хем да не товаря четящия с ненужни оплаквания. Аз се отпускам, влагайки усмивки в споделянето, а щом те се прехвърлят и на друг - какво по-хубаво?!
Благодаря ти на свой ред за това пък, което си ти!
<3
Хареса ми твоето изложение - лекият стил, тънкият хумор, но по същия драматично - ироничен начин можеш да опишеш всеки друг период от живота - знаеш, всеки има своите трудности, отговорности, принуждения и компромиси. Отглеждането на малки деца е само началото - ехе-е, колко по-тежки безсънни нощи, отговори на къде по-трудни и нелогични от твоя гледна точка въпроси, колко помощ и съдействие за неща къде по- трудни от шев и кройка и пр. те чакат! Уморена си - това е начинът - пиши, ще се разтовариш, ще ти олекне! Поздрави и целувки - на тебе и на сладките виновници за този постинг!
Но нали все казвам, че се намествам в мига, във времето, в моя свят, даже и с дъжда се споразумях - пак му намерих хубавото! Осъзнавам цялата приказка покрай децата, обаче глътка въздух би подействала ободряващо, даже и за тях - след това пак ще съм на линия - по-свежа.
Аз всеки ден си приказвам с децата в училищния двор на голямата, днес играх с тях на разни игри, включихме и малката, голяма веселба стана :) Разбирам какво ми казваш!
Това, че времето лети е ясно, особено като се появят децата, сякаш точно изтича между пръстите. Живот!
Поздрави и усмивки от мен :))
Хм, чета, чета коментара ти и си мисля: каква ли глезана изглеждам?! :)
Знам, знам, че предстоят по-големи главоблъсканици. Сега са малки децата, около мен са, слушат ме, аз решавам.. После физически ще си отдъхна, но психически до края на живота си няма да съм напълно спокойна, като всяка майка.
Просто има моменти, в които даже елементарно почистване на къщата, пазаруване, готвене, се явяват проблем - малкото все е в краката ми (голям разбойник е, само бели прави), голямото с куп домашни, отделно емоции в училище, в курса по танци, тревоги... - хем да се явя верен приятел, хем възпитател, хем да сме нахранени, чисти и разходени... :)
Време за мен няма, затова се хвърлям в мечти за магазинен тур или зариване с безсмислени списания - така, за идеята, че ще разпусна подобаващо, с празна глава :)))
Идеята не беше да има драма, надявам се, че не звучи така. Забавлявам се със собствените си шеги, придаващи чар на сериозното. ;)
Благодаря ти, толкова си добра! Мерси за целувките, сега ще ги реализирам :))
Прекрасно споделяш, Бени!
Прегръдки! :)
После се сдърпваме от някоя изненадваща беля, капчицата изсъхва, а на нейно място идва искрица. Класика. Мама е обич, но мама е и строга искрица, когато се наложи.
Прегръдки и от мен!
Имаш голямо слънце в душата, Мег! :)
Радвам се, че при теб всичко е толкова осмислено и в крайна сметка гледаш на живота с усмивка. Само така, Бени! Прегръдки!
Прегръдки и за теб, с голяма благодарност за разбирането! Ти си голям приятел!
Пет години е дълъг период, аз към края на втората изпушвам. Обичам разнообразието. И все пак, децата са най-чистото обкръжение, те носят стерилна обич, храна за сърцето, вид скривалище от света, когато сме били разочаровани от него...
Поздрави!
Благодаря ти за пожеланията, нека и в твоето семейство има много здраве и прекрасни моменти!
За ежедневието на майките с малки деца наистина може още много да се изпише. Да не говорим за т.нар. общност - "майки с деца из градинките - бит и нрави" :)))
Хубавото на големия град е, че можем да използваме голям брой паркове и градинки, да подбираме с кого да делим играта на детето си, а и компанията за себе си. Един татко беше написал страхотно есе на тема "Поведение и култура на майки с деца по площадките" - малко пиперливо, обаче много вярно. Жалко, че сега не мога да пусна линк към него, не се сещам къде го четох. Та, нито съм първата, нито последната, отделила част от вдъхновението си в описване на този период от живота.
Зарадвах ти се и се разприказвах :)
Прегръдки за теб!
29.05.2014 16:16
Усмихни се, прегърни с много любов малките съкровища и им се радвай докато са пред очите ти, че много бързо излитат. Ще имаш време за себе си... повярвай ми, ще имаш и тогава ще знаеш какво ще правиш, бъди спокойна.
Топла прегръдка от мен. Благодаря ти за емоцията, която ми донесе милия спомен при теб.
Благодаря ти за поздравленията!
Знам, че децата бързо растат и неусетно оставаме сами един ден. Но през това време и ние растем....., затова трябва да се грижим и за себе си днес - сега. Трудно се съчетава всичко. Понеже съм хем изморена, хем осъзнавам приказката, в която съм герой, споделих това с голяма усмивка и е хубаво за тези, които ме разбраха! ;)
Прегръдка и за теб!