Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.05.2014 12:05 - Желанието се сбъдва, ами сега?.....
Автор: benitta Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5539 Коментари: 23 Гласове:
27

Последна промяна: 26.05.2014 21:59

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Какво се случва с нас, когато сме лишени от почивни дни? Ами, не знам за другите, мога да опиша моето психично отклонение вследствие на това, поне, докато съм все още що-годе адекватна. Аз, например, изпълнявам най-благородната професия, най-емоционалната и разбира се – най-безплатната: да бъда майка. От известно време съм назначена на тази длъжност, на досрочен семеен договор (досрочен означава нещо от рода – докато ми изтече срокът на годност), с 24 часов работен ден, без право на платен/неплатен отпуск, без осигуровки за изплащане на болничен или за пенсионен фонд. Работата е шумна, екстремна, сърцата, разнообразна, а колективът е сплотен, състоящ се основно от любознателни дребосъци.  Има множество служебни упражнения, осигуряващи стегната фигура, добър тонус, бистър ум и аналитична мисъл:
* ежедневен крос;
* вдигане на тежести (постепенно увеличаващи обема и теглото си);
* нощно събуждане с вик, трениращо устойчивост към кризисни ситуации; 
* препитване по класически въпросник, поддържащо гъвкавост и съобразителност  – пр.: защо небето е горе, а луната е тъмна, пък свети в жълто?; защо трябва да се яде супа, когато шоколадът е по-вкусен и не капе по блузката?; защо мама и тати искат още деца, аз не им ли стигам?; защо мъжете не са майки, а как се получават бебетата?...
 По време на работния процес, ежедневно се провеждат курсове с разнопосочна цел:
* как да пресечем вирус в рамките на 12 часа;
* как да различим алергична реакция от обикновено полазване от насекомо;
* как да успеем да си вземем душ за 4 минути, а за още 4 да се приведем в завършен лицеприятен вид;
* как да хапнем на куц крак и как да се впишем адекватно в около 16 часа, когато задачите ни са обективно предвидени за 6х16...
 Колективът обаче, е доста взискателен по отношение на добрия външен вид и благото изражение на лицето. При най-малко отклонение от тези норми на длъжностна характеристика, бивам изгледана укорително сурово – къде ми е усмивката – не си ли обичам „колегите” вече и защо съм раздърпана – майката на ....... еди кой си  била ехееей, колко млада и прекрасна.....
:)
  В процеса на реализация и издигане в йерархията, се придобиват допълнителните умения и квалификации:
* по готварство - „бабини рецепти аламинут”;
* по дишане дълбоко и броене до 10, при вида на потрошен сервиз или наводнен коридор;
* по труд и творчество - шев и кройка, изрязване, лепене, оцветяване, изразително четене, добро въображение, артистизъм и др.;
* ежедневни упражения в стил, как да бъдем едновременно, своевременно, навременно навсякъде, в категорична свръхкондиция.
* не на последно място, усъвършенстване на пълен самоконтрол - търпеливост, учтивост и дипломатичност, при вечерната констатация на половинката, виждайки ме току-що седнала: „А, колко си добре ти - не работиш, не се ядосваш, почиваш”.....
Дааа. Чудно! Професия слънце, изпълнена с обич и прегръдки. А курсовете и допълнителните квалификации са сигурен знак за пълноценно израстване и реализиране на добри личностни показатели.

Но...
Липсата на отдих и глътка самостоятелно вдишване се отразяват. Отразяват се не само физически ( в две-три новопоявили се бръчици от недоспиване), а и психически. Започвам да гледам на по-младите несемейни момичета, като на някакъв отбор ухилени слънчогледи. Започвам да се оглеждам по витрините, притеснена, дали наистина съм се прегърбила, или само така се усещам. Започвам да се питам, дали умората не ме прави по-лош „служител” и не на последно място – започвам да се обърквам от разни подобни мисли и въпроси...      Представям си, че изневиделица идва добрата фея, вади магическата пръчица и казва: „Драга Бени, ще гледам една седмица твоите деца, като писани яйчица, грабвай се и изчезвай! Наспи се, належи се, надишай се, отпусни се, освободи тази бръмнала глава, изживей всяка секунда пълноценно само за себе си!” И аз, невярваща, със светнали очи, изпадам в несвяст от ужас. Ужас, че съм помъкнала десетки идеи под мишница, само и само този лотариен щастлив момент да настъпи, а сега....... Сега не знам откъде да започна. Кое първо да свърша? Какво да завзема? Сама ли да бъда? Къде да отида? Искам всичко! Искам да обиколя 187 магазина и да изпробвам всички дрехи, които ми се изпречат – така - спокойно, лежерно, блажено... Искам да отида на спа. Искам да се видя с поне 14 приятелки и да прекарам с всяка една отделно поне 12 часа в безспирно надприказване. Искам да се зарина с цветни списания, кофа течен шоколад и купа с бадеми - поне за два дена. Искам да се кача на колата и да хвана нанякъде – където и да се насоча – все ще е красота – красотата на нашата си земя, зелената, уникалната!

Искам морето, искам планината, искам малко свобода, ей толкова мъничко, само за кратко! Но как да я похарча, ако ми се падне? То е, като да спечелиш голяма сума от лотарията. Предполагам, че изпадаш в стрес. Уж дълги години наместваш едни така изскочили пари, плануваш това така, това иначе, а като ги получиш – пълен блокаж. Предполагам, че е нещо подобно...

Е, така или иначе, не се очертава почивка в скоро време, няма какво да се кахъря за ползването й. „Нероден Петко” не е в моите представи за адекватно течаща мисъл. Просто имах нужда да драсна няколко реда по темата. Обичам децата си, разбира се, но дори и най-любимото занимание изморява, ако го практикуваме ежеминутно. Трябва да има регламентирани дни за отдих и за майките в "отпуск" по майчинство :)))




Гласувай:
27



1. aip55 - Нормално мислене за
26.05.2014 12:37
жена, която иска, иска, а после, защо ли го исках и какво да правя сега......?
Сигурно сте завършили едно училище жените. Лутане на мисли и словоблудство, докато ви се изприщат езиците. Поздрав за споделеното, дано все пак ти е олекнало!
цитирай
2. benitta - Здравей, aip55!
26.05.2014 13:03
Писането при мен е терапия, муза и вдъхновение - да, олеква ми.
В споделеното има голяма порция хумор и забава, наравно със сериозното.
Човекът е устроен да изпитва умора - психическа и физическа. Не случайно в целия свят съществуват регламентирани почивни дни. Иначе, не се чудя защо исках деца :)
Поздрави и от мен, усмихни се! :)
цитирай
3. makont - Само така, Бени!
26.05.2014 15:23
Изпиши си мъката и ще ти олекне. Мъжете няма да те разберат, но жена, няма начин да не ти влезе в положението. И бъди спокойна, има време. Когато пораснат децата, ситуацията ще е същата. Тогава голямото момче ще се вдетини и ще изисква почти същите грижи. Важното е към всичко това да подхождаш с огромна доза хумор и чувството за самосъхранение ще е на твоя страна. И не спирай да мечтаеш, бягствата на ум са страхотно лечебно средство, дори и за миг да затвориш очи и се пренасяш в най-хубавия спа център, онази муха, дето ти се завира нахално в носа, ами приемия като четчица, която те почиства или нещо подобно... Усмихвам ти се, слънчево момиче. Нацелувай причината за твоите откровения и се въоръжи с търпение към малкия "Защотко".
цитирай
4. precoria - Здравей Бени, Сложно на пръв пог...
26.05.2014 15:59
Здравей Бени,
Сложно на пръв поглед,избрала си моменти в който слагаш ударението на жадуващия за почивка родител, човек , търсещ удоволетворение в това да напише няколко реда,защото знаеш ,че ги очакваме твоите писания.Наричаш ги" психични отклонения", ами да, не са далеч от метафизиката.Вярно, носят някаква нова истинност.Виждам, че на втори план си се позабавлявала.Те семейните потайности нямат край, ами я, по добре на шега.И да видиш 100 и кусур магазини ,еди колко си прятелки и т.н.Искай и ще ти се даде- е написано в библията.
Ето на това му казвам метаповествувание.Златоуст разказ.
Браво Бени!Една индивидуалност си, която аз обичам.
И знай, че имаш" регламентирани дни на отпуск"!
Поздрави!И отпочиващи мигове!
цитирай
5. benitta - makont, докато малък "Защотко" спи, а голям се е разсеял -
26.05.2014 16:26
бързам да отговоря! :)
Благодаря ти първо за подкрепата и разбирането! Второ - е, разсмя ме допълнително, как иначе: "Когато пораснат децата, ситуацията ще е същата" :)))
Права си, особено за момчето...
Хубаво време си е това. А колко би било идеално една баба да ни отменя изцяло за по няколко дни...
Важното е, душата да е пълна!
Много се радвам, че си на моята "маса" и добавяш цвят в диалога!
цитирай
6. benitta - precoria, как ми стопли сърцето, ако знаеш!...
26.05.2014 16:43
В случая така се развеселих, докато писах това! Хем е сериозно, хем има и леко преувеличение на места, просто за закачка. Може би не са психични отклонения, но ти си хванала тук забавно-сериозното и това ме радва много! Обичам да се шегувам със себе си, с другите също, то винаги е добронамерено и ми носи голяма отмора.
Мислех си тайно, че приятелите ми тук очакват от мен по-сериозни размисли и с лека уклончивост пуснах този пост. Но все пак, обичам да се придържам твърдо към себе си, пиша си от душа и затова ти благодаря, че оценяваш тази индивидуалност!
Прегръдки от мен и благодарни усмивки!
цитирай
7. valben - Прекрасно споделено! :)))
26.05.2014 18:09
Искам полето...искам планината...искам свободата...ама искам най-много да си помечтая още малко...
Поздравявам те!
цитирай
8. benitta - valben - Всичко искам :)))
26.05.2014 21:00
Ако продължим в шеговития тон, бих казала, че горе-долу имам представа какво искам. Някои жени не знаят какво искат, но се сърдят, че не го получават :);)
Как се радвам, че се включи с такава голяма усмивка!
Поздрав и от мен!
цитирай
9. flymore - Умееш да усмихнеш човек, Бени!:))
26.05.2014 21:38
Ежедневието на една всеотдайна майка, намерило израз в прекрасна проза!
Поздравявам те за куража да споделиш, да "съживиш" уморения от делника човек и да го усмихнеш за прекрасен финал на деня!
Прегръдки и благодарности за това, което си, мило момиче!<3
цитирай
10. benitta - flymore, здравей с прегръдка!
27.05.2014 08:23
Такива хубави думи си ми подарила!
Идеята беше точно такава - хем да си призная, че понякога имам нужда от отдих, хем да не товаря четящия с ненужни оплаквания. Аз се отпускам, влагайки усмивки в споделянето, а щом те се прехвърлят и на друг - какво по-хубаво?!
Благодаря ти на свой ред за това пък, което си ти!
<3
цитирай
11. shining - Всички тези весели откровения и...
27.05.2014 09:56
Всички тези весели откровения издържани в стилистиката на класическата шега,разбира се предизвикват усмивки,но ти знаеш,че съм малко пристрастен по темата и просто може и да ти прозвучи ни в клин ни в ръкав,но ще ти кажа,че нямам нищо против да ми се повторят всичките тези месеци.Всичко изтича така бързо,че идеалната формула е да се наместиш максимално кофортно в момента-като време и място.Не че сме идеални де :) То затова се и шегуваме с тези неща.И още нещо-преди малко бях в училище и имах възможност да надникна в класа през стъклото на вратата-всички прилежно седнали и пишат нещо,а госпожата обикаля между редовете-една такава класическа гледка-да знаеш само колко мило ми стана... И пак си помислих колко бързо се изтича всичко. Слънчев и засмян да ти е денят! :)
цитирай
12. donchevav - Родих детето си на 19 години - нап...
27.05.2014 13:19
Родих детето си на 19 години - напълно съзнателно и планирано, и исках всичко - и за него, и за себе си. За него исках топлина и домашен уют, както и постоянно общуване, обич и загриженост на мама и тате. За себе си исках да бъда добра студентка /без да прекъсвам/, после - престижна работа, специализация, ръководна позиция. Е, в това изреждане няма свободата нищо да не правя, забавленията, няма и безцелното ходене по магазини - но уверявам те - за тях и досега, години по-късно, нямам време. Няма момент, в който да можеш да имаш всичко - винаги нещо ти липсва. Важно е да следваш мечтите, желанията и приоритетите си и да не разсъждаваш по принцип - ех, ако имах...
Хареса ми твоето изложение - лекият стил, тънкият хумор, но по същия драматично - ироничен начин можеш да опишеш всеки друг период от живота - знаеш, всеки има своите трудности, отговорности, принуждения и компромиси. Отглеждането на малки деца е само началото - ехе-е, колко по-тежки безсънни нощи, отговори на къде по-трудни и нелогични от твоя гледна точка въпроси, колко помощ и съдействие за неща къде по- трудни от шев и кройка и пр. те чакат! Уморена си - това е начинът - пиши, ще се разтовариш, ще ти олекне! Поздрави и целувки - на тебе и на сладките виновници за този постинг!
цитирай
13. benitta - shining, привет :)
27.05.2014 14:26
Радвам се, че се включи, защото знам мнението ти и се изненадах. Мислех, че ще подминеш със снизходителна усмивка...
Но нали все казвам, че се намествам в мига, във времето, в моя свят, даже и с дъжда се споразумях - пак му намерих хубавото! Осъзнавам цялата приказка покрай децата, обаче глътка въздух би подействала ободряващо, даже и за тях - след това пак ще съм на линия - по-свежа.
Аз всеки ден си приказвам с децата в училищния двор на голямата, днес играх с тях на разни игри, включихме и малката, голяма веселба стана :) Разбирам какво ми казваш!
Това, че времето лети е ясно, особено като се появят децата, сякаш точно изтича между пръстите. Живот!
Поздрави и усмивки от мен :))
цитирай
14. benitta - donchevav .....
27.05.2014 14:44
Привет, Вени!
Хм, чета, чета коментара ти и си мисля: каква ли глезана изглеждам?! :)
Знам, знам, че предстоят по-големи главоблъсканици. Сега са малки децата, около мен са, слушат ме, аз решавам.. После физически ще си отдъхна, но психически до края на живота си няма да съм напълно спокойна, като всяка майка.
Просто има моменти, в които даже елементарно почистване на къщата, пазаруване, готвене, се явяват проблем - малкото все е в краката ми (голям разбойник е, само бели прави), голямото с куп домашни, отделно емоции в училище, в курса по танци, тревоги... - хем да се явя верен приятел, хем възпитател, хем да сме нахранени, чисти и разходени... :)
Време за мен няма, затова се хвърлям в мечти за магазинен тур или зариване с безсмислени списания - така, за идеята, че ще разпусна подобаващо, с празна глава :)))
Идеята не беше да има драма, надявам се, че не звучи така. Забавлявам се със собствените си шеги, придаващи чар на сериозното. ;)
Благодаря ти, толкова си добра! Мерси за целувките, сега ще ги реализирам :))
цитирай
15. megg - Професия Майка
27.05.2014 18:19
За такава сърцата работа се иска голямо сърце. Ама то се смалява, смаляяява, капчица в окото става, когато дребосъчетата се гушнат в теб. :)
Прекрасно споделяш, Бени!
Прегръдки! :)
цитирай
16. benitta - megg, благодаря ти!
27.05.2014 21:08
Аз обичам да ги наблюдавам двете как си играят - тогава пак се получава тази магическа капчица, сътворена в сърцето...
После се сдърпваме от някоя изненадваща беля, капчицата изсъхва, а на нейно място идва искрица. Класика. Мама е обич, но мама е и строга искрица, когато се наложи.
Прегръдки и от мен!
Имаш голямо слънце в душата, Мег! :)
цитирай
17. paciencia - Мила Бени!
28.05.2014 08:50
На бегом ти дарявам прегръдка! Ще се върна тук при малко време. И при мен беше така по време на 5 годишното майчинство, но ти знаеш, че си струва тази най-голяма радост.
Радвам се, че при теб всичко е толкова осмислено и в крайна сметка гледаш на живота с усмивка. Само така, Бени! Прегръдки!
цитирай
18. benitta - paciencia - тъкмо сядам за едно бързо кафе и .....
28.05.2014 09:11
за 5 минути те изпуснах :)))
Прегръдки и за теб, с голяма благодарност за разбирането! Ти си голям приятел!
Пет години е дълъг период, аз към края на втората изпушвам. Обичам разнообразието. И все пак, децата са най-чистото обкръжение, те носят стерилна обич, храна за сърцето, вид скривалище от света, когато сме били разочаровани от него...
Поздрави!
цитирай
19. distrelets - Не изглеждаш глезла,
28.05.2014 13:18
А ако е така, значи и аз съм глезла. Понякога мечтите се сбъдват, но трябва да бъдеш търпелива. На мен ми се случи и то за 10 дни. Всичко си предала точно. Не само , че не е преувеличено, но и може още много да се каже по въпроса :-D :-D :-D ! Чудесен разказ, истински, мил и реален, с много хумор и закачка, както трябва да гледаме на всичко в живота. Поне аз така мисля, Бени! Пожелавам ти много здраве за теб и семейството ти.Това е най важно! А всъщност, тези мигове никога не се връщат, когато децата са малки. После всичко става различно! Наслаждавай се на всеки неповторим миг, но си и открадвай по малко за себе си! Поздрави!
цитирай
20. benitta - distrelets - Диди, здравей!
28.05.2014 14:28
Така ми липсваше! Неусетно се привързах към новите си приятели тук, колкото и да се оплакват старите блогъри, визиращи блогът, като място за неудачници и интриганти, аз все си държа на своето - когато търсиш хубави хора, просто ги намираш. Останалото е друг цвят, то не пречи.
Благодаря ти за пожеланията, нека и в твоето семейство има много здраве и прекрасни моменти!
За ежедневието на майките с малки деца наистина може още много да се изпише. Да не говорим за т.нар. общност - "майки с деца из градинките - бит и нрави" :)))
Хубавото на големия град е, че можем да използваме голям брой паркове и градинки, да подбираме с кого да делим играта на детето си, а и компанията за себе си. Един татко беше написал страхотно есе на тема "Поведение и култура на майки с деца по площадките" - малко пиперливо, обаче много вярно. Жалко, че сега не мога да пусна линк към него, не се сещам къде го четох. Та, нито съм първата, нито последната, отделила част от вдъхновението си в описване на този период от живота.
Зарадвах ти се и се разприказвах :)
Прегръдки за теб!
цитирай
21. distrelets - Благодаря ти, Бени!
28.05.2014 18:00
И аз се привързах, не знам как се намерихме... чудна компанийка. И когато нямам възможност да влизам си мисля: Бреййй, какво ли става там с моите хора :))))))) ???
цитирай
22. calli - Ех, Бени.
29.05.2014 16:16
Поздравявам те за написаното. Точно премерена доза хумор и мила изповед. Сигурна съм, че си се почувствала страхотно след това. Точно така най-добре се отморява... споделяне и подхранване на мечтите.
Усмихни се, прегърни с много любов малките съкровища и им се радвай докато са пред очите ти, че много бързо излитат. Ще имаш време за себе си... повярвай ми, ще имаш и тогава ще знаеш какво ще правиш, бъди спокойна.
Топла прегръдка от мен. Благодаря ти за емоцията, която ми донесе милия спомен при теб.
цитирай
23. benitta - calli - Привет :)
30.05.2014 09:29
Радвам се, че си изпитала емоция от моето откровение :)
Благодаря ти за поздравленията!
Знам, че децата бързо растат и неусетно оставаме сами един ден. Но през това време и ние растем....., затова трябва да се грижим и за себе си днес - сега. Трудно се съчетава всичко. Понеже съм хем изморена, хем осъзнавам приказката, в която съм герой, споделих това с голяма усмивка и е хубаво за тези, които ме разбраха! ;)
Прегръдка и за теб!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: benitta
Категория: Лични дневници
Прочетен: 283243
Постинги: 54
Коментари: 890
Гласове: 2338
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031