Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.05.2014 17:45 - Една романтика на кръстопътя ;)
Автор: benitta Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3303 Коментари: 26 Гласове:
30


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

 

Днес за пореден път се уверих, че ние самите сме сценаристи на един сюжет, идеята за който ни е поднесена, тропосана или сервирана от нашите родители. Ей така, все едно ни изтипосват пред дъската, връчват „полето за изява”, побутват ни оттук-оттам, но през цялото време сме с ясното съзнание, че филмът така или иначе ще се осъществи. А сюжетът в повечето случаи зависи от нас... Принципно го наричам трагикомедия по подразбиране, но бихме могли да наблегнем на по-усмихнатите сцени, предвид че сме основни сценаристи. И в този ред на моите завъртяни размишления, искам да разкажа накратко какво си сътворих преди малко - един епизод с разходка под дъжда, много свежест и още повече просветление в пътя към себе си...

Времето е неуравновесено, като току-що излюпил се пубертет. Няма никаква представа дали иска да е пролет или лято, затова, за по-сигурно преминава и през зимни температури. Излизаш с шапка и дебело яке, прибираш се по къс ръкав, сгорещен и мъкнещ купчина дрехи. Аз нося цели сакове, понеже съм все с деца... Плюс няколко чадъра, топка, търкало, плик с учебници и торба с пресни покупки :)

Все гледам през розовите очила (стоят на секцията за специални моменти) и си натрапвам, че не бива да се боря с вятърни мелници. Я, какви световни проблеми има, сега ще се ядосвам, че го няма слънцето или че ме е отвял вятърът... Не, усмихвам се, ей го къде е лятото, на прага е вече – обличам два пуловера, слагам ботушите и се абстрахирам от календара, който крещи, че е средата на май!!

Обаче започнах да се намръщвам по малко. Лека-полека. Застоях се вкъщи,  повече в кухнята, отколкото в спалнята... Малко повече без розовите очила. Огледах се пак къде съм, коя съм, защо съм... (в дъждовни месеци все се оглеждам в онова огледало, вътрешното) И съвсем се омърлуших. Не, не, добре съм, всичко си е на място, подредено и улегнало. Но съм застанала на кръстопът. Обичайно. Всички срещаме моменти в живота, в които пътища много, табели николко. Мога даже и назад да се върна. Имам право на избор, а изборът трябва да е мой. Та се замислих, задълбах, направо се посипах с шарена сол – хем солено, хем цветно, хем тръпчиво, хем малко пикантно... Имам известно време, през което да се пускам по вълните на колебанието, да скачам на куц крак или да броя „онче бонче” – на къде ще ми покаже играта, че е късметът. Или да претеглям условно бъдеще на някакъв виртуален кантар... Все сложни мисли, от които наднича едно малко момиченце, спокойно, че мама ей сега ще се появи и ще вземе нещата в свои ръце :))) Но ... мама е вече самото момиченце...  Та, днес поредният дъждовен ден се облещи от сутринта с всички облаци насреща и след кратко чудене, реших, че няма да му се дам. По-точно, няма да се отпусна в нови преработки на някакъв сценарий, чиято предпремиера е все още далеч и дотогава мога да си отдъхна, правейки си денят по своя воля прекрасен. Толкова изненадана останах от тази вълнуваща разходка! Разходка под дъжда! Понеже нямаше вятър, не валеше проливно и заливащо, беше толкова приказно! Хората се бяха покрили, кварталът ни и без това е тих и спокоен, почти няма коли, а Витоша се шири от едната страна в цялата си зелена прелест. Размириса се на трева, на зеленина, въздухът стана кристално прозрачен, леко хладен, но изпълващ сякаш организма с нова свежест. Такава романтика ме връхлетя и се почувствах буквално пречистена от всичко облачно в съзнанието ми. Някак бъдещето ми се показа в светлина – не ясно, не образно, но леко и ефирно. Не бях сама, бутах количката на малката, която се беше сгушила зад дъждобрана и радостно разглеждаше капчиците, стичащи се по найлона (приема го за нов вид игра и даже се сърди, когато й го сваля). Искаше ми се да продължава да си вали така романтично, а аз да се движа свободно и да си заграбвам мига, от който абсолютно съзнателно имах нужда. По едно време ми заблестя и просветна – слънцето не се виждаше, но очите се присвиваха – сигурен знак за неговото съществуване зад множеството облаци. И тогава, в синхрон с цялата ми приказка, се показа една малка свенлива дъгичка. Тя беше бледа, бледа, но я имаше. Имаше я за мен! Почти веднага се преплете с облаците в самороден разноцветен гирлянд, след което изчезна, избутана от техните огромни сиви тела. Хванах я и я запечатах, не ми убягна, защото гледах нагоре в очакване да я видя. И пак си казах: търсенето на красота води неизменно към нея! Няма начин, настройката ни е важна, честотата, на която трепти душата ни... После спря да вали за малко, пак заваля и така в непрестанния каприз на дъжда и облаците, в унисон със слънцето, дъгата, птичките и аромата на зелено, аз си върнах синхрона в размислите. Невероятно е, как действа една такава разходка! И може да е смешно, обаче изпитах истинска романтика. Този път тя беше пак между мен и природата. Кой е казал, че романтиката се осъществява единствено между двама влюбени?! :) Изтупах черните мисли, приютих в съзнанието оптимизма, благодарих на прекрасната си идея, за тази спонтанна среща с дъжда и се прибрах по-бодра. Сега се усмихвам и разчитам на тази усмивка. Да не избяга нанякъде в търсене на лятото и пак да ме изостави. И още нещо – разговорът със себе си е много важен и добра предпоставка за това е контактът с природата. Понякога близките ни хора добавят различен тип излъчване, преплитат се емоции, има невидимо енергийно поле. А ние имаме нужда от решение, за което трябва да получим подкрепа, но до което да стигнем по свой път. Тоест, то да бъде наше, лично, не потискащо полета на душата ни...

И така си затвърдих позицията на човек, избиращ сам движението на енергиите наоколо, тоест – един завоевател  на положителни емоции. Просто ми е хубаво да се грижа за себе си!




Гласувай:
30
0



1. valben - "Имам право на избор, а изборът трябва да е мой."
16.05.2014 18:28
Ето това е! Опитай се да преминеш под дъгичката и не си страхувай от кръстопътя. Дъждът ще ти подскаже правилната посока!
цитирай
2. ivoki - (y)
16.05.2014 18:31
valben написа:
Ето това е! Опитай се да преминеш под дъгичката и не си страхувай от кръстопътя. Дъждът ще ти подскаже правилната посока!

цитирай
3. alexs - Както в един стар филм НЯМА НИЩО П...
16.05.2014 18:42
Както в един стар филм НЯМА НИЩО ПО-ХУБАВО ОТ ЛОШОТО ВРЕМЕ да минеш под дъгата е добра идея Бени!
цитирай
4. precoria - Мила Бени, поразходих се със теб, с ...
16.05.2014 19:14
Мила Бени,поразходих се със теб, с твоите мисли,с твоята съвест, с Божествения глас във тебе,който водеше ту навътре в теб, ту навън.Решителността ти на самостоятелен човек ми хареса,дърпаше ме за ръкава през цялото време когато вървеше по пътищата без табели, разходката в дъжда, срещата с дъгата.
Всъщност това е реалния живот, в който човек сам избира позициите на своите енергии.
Знаеш ли, имаме съвпад и аз днес призовах -не, но спомних лятото в свой постинг.Стана ми мъчно за него.Стига води, стига порои...Сърцето на лятото бие за нас.Да дочакаме това Summertime!

Прегръдки!
цитирай
5. flymore - Развлекателен, увлекателен сюжет!
16.05.2014 21:34
Пролича, че не позволяваш друг да пише сценарий на живота ти!
Хубава вечер, Бени и благодаря за романтиката!:))<3
цитирай
6. benitta - valben - Здравей :)
16.05.2014 22:34
Дано да ми покаже пътя дъждът, нали по вода ще върви...
Изборът може да ме избере сам накрая, както става обикновено ;)
Благодаря, че се отби на кръстопътя за две мили думи!
От мен усмивка - една за днес, утре пак :))
цитирай
7. benitta - ivoki - Привет!
16.05.2014 22:36
Да, разбрах те :)
Поздрави и благодаря!
цитирай
8. benitta - alexs - Привет!
16.05.2014 22:39
:) Филмът е стар и хубав, но може ли лошото време да отстъпи място и на останалите си побратими, че много ни натежаха тези дебели якета...
Благодаря за подкрепата!
Поздрави и усмивки ;):)
цитирай
9. benitta - precoria, значи заедно сме били под дъжда :)
16.05.2014 22:48
И романтика, и дъга, но хайде стига ни толкова - време е за по-летни емоции!
Права си - реалният живот ни поставя винаги в позиция, да взимаме решения сами. Колкото и съветници да имаме, колкото и въпроси да си задаваме, все пак ние сме водещи на емоциите и дирижираме вътрешния си оркестър. Големи решения се взимат по-тежко, но пък колко е лесно, ако решим ДНЕС просто да се усмихнем.......ей така, въпреки каквото и да е!
Прегръдки и за теб, Петя! Идвам при теб, да подкрепя призива ти, слагай кафето :)) (всъщност, май моментът е подходящ за чаша вино..)
цитирай
10. benitta - flymore - <3
16.05.2014 22:52
Първо едно сърце, защото посрещането е важно!
Второ - благодаря и аз, че се включваш в поредната емоция ;)
Много е трудно да си пишем сценария по сърце, но пък удовлетворението след победата винаги си заслужава, нали?!
Прегръдки и <3
цитирай
11. donchevav - Хей, сценариста, вземи да напишеш и ...
16.05.2014 23:31
Хей, сценариста, вземи да напишеш и един летен сценарий - много си добра с дъждовния, та пробвай-може да ти се получи! Да се махне този дъжд - на всички вече ни омръзна - и той, и неговите къснозимни - раннопролетни температури! Само че прибави тъй - ти му разбираш - пооовече слънчице и тук - там де вода, де пясък - така, за летен разкош! Поздрави и прегръдки, мила Бени, на тебе и на дъщеричките!
цитирай
12. paciencia - Бени, най-после се добрах до тебе:)
17.05.2014 00:09
Толкова ме зарадва твоята зрялост! Това пътуване в дъждовния ден в себе си, преоткриването и прозрението, че ти сама съграждаш живота си, чудесно е! Копнееща за лятото, но приела и дъжда, ти светиш, и си сияйна,и си решителна, и е без значение лошото време...Слънце си, Бени!
А дъждът ти се е отблагодарил с едно намигване - подарил ти е дъгичка. Макар и бледа, тя е вече твоя. Ще си я носиш в сърцето и ще си спомняш този чуден миг.
Поздрави, Бени!
цитирай
13. shining - Като изчетох всичко, барабар с к...
17.05.2014 00:48
Като изчетох всичко,барабар с коментарите и взех че се ухилих: Ама че жени-хем да вали,хем пък да не вали и да идва по-скоро лятото,ама омръзнало с тежките ботуши....ох,каква свенлива прелестна дъгичка и все такива от този порядък противоречащи си желания и емоции. Но поне си каза за кръстопътя.Кажи си,че да ти олекне,дето се вика.
Твоят постинг освен философско-житейските прозрения,които са впечатляващи, ми напомни на едно нещо,дето го гледах на живо и дето му викаха енерджайзинг. Това бяха едни причудливи за мен упражнения съчетаващи различни движения и изговаряне на едни такива неразбираеми фрази.Но целта беше наистина всички да се изпълнят с енергия и да им се повдигне тонуса. Та и ти сега,само че като един душевен енерджайзинг ни представяш всичко това и как няма да литнем и ние с теб под дъгата. :)
И все пак дъждът ти е донесъл романтиката,която си почувствала.Ще дойде и лятото,ей го де се е сгушило зад ъгъла и потреперва от вятъра.Давам си сметка,че промяната на времето хем ми влияе на настроението,хем не ми влияе в някои случаи.Така че според зависи. Обаче при теб се е получило впечатляващо приятно и освен да ти пожелая още някой шарен ден , та да си доподредиш мислите и емоциите.... :)
Усмихнат край на седмицата/уикенд/ ! :)
цитирай
14. benitta - donchevav - :):):)
17.05.2014 07:49
Здравей, Вени!
Няколко широки усмивчици рано сутринта, четейки твоя коментар :)
Сега ще набера скорост, ще извадя от дълбините на душата цялата си поетичност, ще събера де що има вдъхновение и такъв призив ще извая за лятото, че ще му хареса, та ще се задържи до декември :)))
Благодаря за свежестта, изпращам ти големи поздрави и пожелание за чудесни почивни дни!
цитирай
15. benitta - paciencia - копнееща за лятото, но приела и дъжда!
17.05.2014 08:00
Абсолютно точно си го казала! Не знам зрялост ли е, но така ми е добре - знам поне какво искам, ако не се получи, ще пишем нов сценарий...
Направих проба да си повлияя сама на настроението и се получи много добре, затова побързах и да го споделя ;)
Много си ми мила, да знаеш!
Хубав ден и цветни емоции :);)
цитирай
16. benitta - shining - много благодаря
17.05.2014 08:11
за хубавите думи!
:))) Чакай да довърша прозрението ти относно женската неориентираност: като един умен мъж, нали не хабиш енергия в разгадаване душевността на дамите и лабиринта на техните нрави и противоречия?! Животът ти е само един и поне в този едва ли ще имаш напредък ;) Затова усмихвай ни се, както и правиш!
Приятно ми стана, че сравняваш усещането ми с енерджайзинг, защото точно това исках да предам - начинът, по който се опитах (сполучливо) да си върна енергията, тонуса и усмивката.
Радвам се, че те срещнах тук и ти изпращам една неуравновесена прегръдка, но от сърце :))
цитирай
17. megg - " моменти в живота,
17.05.2014 18:11
в които пътища много, табели николко" Май така е по - добре, изборът си е само наш. И сърцето е най - истинската табела. И вярвам, че и мама може да се превърне в момиченцето, то да се върне в нея и всички заедно - скок - подскок! - в дъжда!
Поздрав, Бени, много хубави думи - с много вяра в хубавото; създаващи това хубаво - романтично, закачливо, и сериозно!
Приятни почивни дни, а пък ако няма дъга, ще си я измислим, нали?! :)
цитирай
18. benitta - megg, Здравей :)
17.05.2014 20:33
О, разбира се, че можем да измислим една дъга, ако се наложи. Най-приятно за окото е, когато някое детенце я нарисува с цялата си чистота и неподправеност!
Наистина - най-вярната табела е сърцето. Толкова е тежко, ако сме принудени да следваме посока, към която то не иска да ни води...
Мег, много ми е приятно твоето присъствие, винаги е осезаемо, някак като полъх, трепет, шумолене, нещо като ручей....не знам, но винаги докосва!
Усмивки под дъгата! ;)
цитирай
19. lion1234 - ,,А сюжетът в повечето случаи зависи от нас...''
19.05.2014 17:28
Напълно вярно. Бидейки въвлечени в свобода, от нас до голяма степен зависи дали сценарият на живота ни ще бъде вял, скучен, драматичен, трагичен или романтичен. И тъкмо стремежът и умението ни да откриваме романтиката, смисъла в малките, незначителни на пръв поглед неща - изгрева, залеза, топлия пролетен дъжд, цъфналото цвете или зреещия пред очите ни плод, например - се явява изкуството да живееш пълноценно.
Без съмнение твоят ,,сюжет'' е великолепен!
Поздрави!
цитирай
20. makont - Виждаш ли,
20.05.2014 00:02
винаги можеш вместо чадър да сложиш розовите очила, пък нека да вали. Дъждът се усеща и вали в розово, когато имаш широко скроена душа. Усмивки, Бени, уникална си!
цитирай
21. benitta - lion1234 - Здравей!
20.05.2014 08:28
Хубава изненада и свежи сутрешни усмивки, благодарение на твоя коментар! :)
Толкова са значими малките неща! Няма нищо лошо да ни се случват и големи работи, но дотогава ежедневните усмивки дебнат навсякъде около нас - трябва само да настроим сензорите ;)
Радвам се на мнението ти за моя сюжет!
Поздрави и много слънце по пътя ;)
цитирай
22. benitta - makont - Привет!
20.05.2014 08:37
Много ти се възхищавам, че винаги намираш време за приятелите си в блога - минаваш при нас, "изслушваш" ни, казваш няколко мили думи, оставяш ведра следа и така до следващия път! Дано, когато се върна на работа, да мога и аз да съчетавам така добре всичко. Все се опасявам, че няма да се справя едновременно с работа, деца, дом, блог, виртуални и физически приятели.....
Благодаря ти! Изпращам ято летящи усмивки към теб :) :) :) :) :)
цитирай
23. kalin8 - Привет!
22.05.2014 21:47
Ех! Всичко има по този свят...
Хубаво е, когато можеш да виждаш ей-така - с Душата си!
Б.
цитирай
24. benitta - kalin8 - Привет!
23.05.2014 14:45
Всичко има - шарено, цветно, мътно, петнисто, даже и безцветно се намира...
Душата е голям пътеводител, нали?! Или ветропоказател :)
Благодаря ти!
Поздрави! :)
цитирай
25. unruly - Привет
20.06.2014 15:14
страхотно е...наистина ми помогна,поне да се опитам да си намеря розовите очила ;)
цитирай
26. benitta - unruly - Здравей!
30.06.2014 21:53
Чак сега виждам коментара ти! Тези коментари на стари постинги никъде не ми се появяват и трябва постоянно да се ровя, за да не изпусна някой... Нещо не е доизмислено това от администраторите!
Радвам се, че ще потърсиш розовите очила. Предполагам са ти точно под ръка, само да се протегнеш ;)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: benitta
Категория: Лични дневници
Прочетен: 146767
Постинги: 54
Коментари: 889
Гласове: 2322
Архив
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031