Зареждаща и тонизираща. Леко газирана, коктейл от вълнения с вкус на ягоди и лимон... Сладка като торта, топла като прясна питка, свойски принадлежаща!
...Жужене на пчелички, пърхане на пеперуди, звън на камбанки, песен на птички, шумолене на листа, кикот, дрънчене на тигани, песен в няколко гласа, ария на живота, тропкане на топчета с емоции, усмивки, прегръдки..... така бих описала срещата ми с приятелки!
Тръпнем в очакване всеки път, преди нея. Започваме уговорката поне месец по-рано. Няма как, всички сме с деца, всички сме с ранички – пълни с грижи, а в двете си ръце все носим и торби – една с трепет за любимия и една с трепет за родителите... Но в сърцата ни е добре – и там има багаж, не е празно. Душите ни обаче, ликуват за оазис, за пролука и отбивка. Само за час. Ако може и два...
Наместваме се...най-накрая, тъкмо да се отчаем, че един сезон отмина, а не сме се срещали... Събираме се...ех, доживяхме! Шумни сме, радостни, всяка бърза – да каже, да сподели, да се оплаче, да се похвали... Правим бис: започваме отначало, докато не е изтекло времето, но всяка отделно, а останалите слушат. И така... по един коктейл, по една история, по няколко прегръдки, по безброй усмивки... Няма време за повече. А толкова ни се иска. ...
Уж да ставаме, пък минава още час. Масата е празна, сметката платена. Въздухът напоен. С нашите вълнения...
На раздяла обещаваме: да, след две седмици, еее, добре, хайде поне веднъж месечно - да кажем, последната събота....или неделя... Не, много нагласено, някак задължаващо. Ами да, ще си пишем, ще се чуваме, нали все пак си обещаваме, скоро да се съберем, поне преди следващия сезон...
И така. Докато не се обърнем към календара някой ден. Пак отнесени. А времето не е от нашата компания. Или просто не се научихме да го забелязваме...
И животът от преди се завръща....Уловени приятелски мигове...И аз ги обичам! Поздравления Benitta!
И ако достигнете до темата за мъжете,евентуално ще имате още една гледна точка. :) Може да го поставиш за домашно за предварително гледане. Макар че не се съмнявам,че не ви трябва да гледате никакви филми- мнения така или иначе ще има на всякакви теми. Даже няма да ви стигне времето.Нали и без това не е от вашата компания.Но пък хубавото е,че всичко е толкова натурално и спонтанно,така както го описваш. Let it be, както се казва :)
Поздрави!
А срещите с приятелки са равносилни на един концерт - емоции, смях, звънтене на много гласове, тръпка преди и след... С течение на годините стават все по-редки, все по-трудно съчетаваме едни два часа, в които да се срещнем и да се наприказваме.
Затова малко се натъжих и извадих на бял свят емоцията.....както е обичайно за мен :)))
Благодаря ти, поздрави и хубава вечер!
Поздрави за теб и за твоя мил свят от животинки! ;)
Ние филмите ги създаваме сами, но идеята ти е добра. А и доста хитър ход - не се вмъкваш между нас на масата, знаеш, че е леко рисковано, обаче подхвърляш небрежно някакво филмче (чрез него участваш активно в разговора, но ненатрапчиво, иначе казано - задочно :))))
Благодаря за твоята компания - за различен нюанс и повече усмивки :)
Поздрави!
Хайде сега да ти се усмихна за довиждане:)))
Обаче доволно усмихната! Затова ти подарявам един красив букет от пролетни цветя - от сърце:
http://e-cvete.com/bg/476-dostavka-na-cvetia-pamporovo.html
Сега се сетих един стар, но много готин виц по повода: Между приятелки: "Какво ли си говорят мъжете, когато са в мъжка компания?" - Е, как?! Същото, каквото и ние, когато сме само по женски" - "О не, това е ужасно!".....
Усмивки и от мен :):)
тихомълком край нас пробягва...
Поздрави!
Време е за среща с приятелки:).
Поздрави!
Благодаря ти за хубавите думи!
Поздрави и от мен с една голяма усмивка! :)
Едно време искахме смесена компания за повече чар, а днес все клоним към женски сбирки - да си отпуснем душата, да намерим утеха или да се посмеем на щуротии, които си приказваме само с приятелки насаме ;)
